• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия в събота
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия в събота
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Цитати

Никос Казандзакис: Чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече…

afish by afish
26 October 2016
in Цитати
0
Никос Казандзакис: Чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече…
0
SHARES
1
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Никос Казандзакис се ражда на 18 февруари 1883 година в Ираклио, Гърция. Винаги са го приемали като поет. Няколко месеца преди смъртта му той е написал в златната книга на една книжарница в Антиб, Франция (живял е там от 1948 до 1957 г.): “Поезията е солта, която пречи на света да изгние.” Няколко минути преди да умре във Фрайбург, Германия, той казва на лекарите: “Вие знаете, поетите не умират никога, почти никога.” Неговото голямо поетично произведение е “Одисеята”, съставено от 33 333 стиха.

Есетата са съществен и често пренебрегван аспект от творчество му. Публикувал е седем. Най-важни са “Аscese” и “Салваторес Дей”, чрез които, ако пожелаем, можем чудесно да разберем самия Казандзакис. Написва 20 драматични произведения, които се позовават на исторически, религиозни, философски и политически теми: Прометей, Одисей, Христос, Константин Палеолог, Каподистрия, Буда, Христофор Колумб…

Все пак Казандзакис остава в литературната хроника на света най-вече с романите си. Между 11-те романа ще отбележим: “Живот и приключения на Алексис Зорбас”, “Христос отново разпнат” (който е тема на един филм с Мелина Меркури), “Капитан Михалис – свобода или смърт” (за борбата на християнството срещу отоманския окупатор), “Братята врагове” (за гражданската война в Гърция), “Последното изкушение” (по него е направен филм), “Свети Франциск”, “Рапорт пред Ел Греко”. Повечето от тези романи са преведени на български език от Георги Куфов.

Човекът, според Казандзакис, трябва винаги да търси същественото, да не губи времето си в безполезни разговори, в ефимерни неща, лукс, политикански битки и сладникава литература. Трябва да търсим това, което движи човешкото същество и обществото, да търсим ръководещите връзки, за да вървим напред и още по-нататък и без да се спираме, да надминаваме постигнатото. Свободата е най-важното нещо. За да я постигне, човек трябва винаги да се “изкачва”, да се бори всеки миг, за да изкачи едно ново стъпало. И когато го постигне, да се изкачва по-нагоре. Това, което е важно според Казандзакис, не е просто свободата, а борбата за свобода.

Писателят смята, че човек трябва да пази природата в нейната цялост (пейзаж, земя, вода, море, вятър, планина, поля, растения, животни, небе, слънце). Всичко в природата включва частица от духовното и значи участва от името на Бог. Един прост лист от дърво носи, както и Вселената, свидетелство за цялото чудо на съзиданието. В “Свети Франциск” той пише: “Всеки човек, дори най-големият атеист, носи в дъното на душата си, в своето сърце Бог.”

Напуска света на живите на днешния ден, 26 август, през 1957 година.

 

Представяме ви избрани цитати от Никос Казандзакис:

„Почувствах още веднъж колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.“

„Не очаквам нищо. Не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.“

„Истинските учители са тези, които използват себе си като мостове и канят учениците им да минат по тях.“

„Човек се нуждае от малко лудост, защото в противен случай не смее да отреже въжето и да бъде свободен.“

„След като не можем да променим реалността, нека променим очите, през които я виждаме.“

„Имаш четка, имаш цветове – нарисувай си рай.“

„Идваме от тъмната бездна и свършваме в тъмната бездна. Краткият период, в който има светлина, наричаме живот.“

„Нека младостта управлява своето време. Тя няма да се върне, затова бъдете смели и не съжалявайте за нищо.“

„Идеалният пътешественик винаги си създава идеална страна, към която да пътува.“

„Каква странна машина е човекът! Пълниш го с вино, хляб, риба и репички, а от него излизат въздишки, смях и мечти.“

„В живота най-големите ми благодетели са били моите пътувания и мечти. Много малко хора са ми помагали в трудностите.“

„Цялата ми душа е зов, а творчеството ми е коментари за този зов.“

„Само една жена съществува в този живот – една жена с безброй лица.“

„Единственият начин да служиш на себе си е да служиш на другите. Или да се опитваш да ги спасиш – това е достатъчно.“

„Ако бях огън, щях да горя. Ако бях дървосекач, щях да сека. Но съм сърце и затова обичам.“

 

Заглавна снимка – Thetoc.gr; Биографична справка: euro2001.net 

AFISH.BG

Tags: винокестенмореникос казандзакисцитати
afish

afish

категории

  • uncategorized (8)
  • Изложби (347)
  • Интервю (50)
  • Кино (590)
  • Книги (413)
  • Музика (527)
  • Новини (778)
  • Откъс на деня (705)
  • Поезия в събота (643)
  • Театър (189)
  • Цитати (871)
  • Четива (77)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist