Николо Макиавели е човекът, който полага основите на политическия анализ, етика и дипломация. Името му и днес е противоречив символ – от двуличие и липса на морал, до далновидност и единствена алтернатива на политическата безпринципност.
Според Оксфордския речник, макиавелизъм е „използването на хитрост и двуличие в държавното управление или като цялостно поведение”. В съвременната психология понятието описва една от най-тъмните триадни личности, характеризиращи се с двуличие, с цинични вярвания и прагматичен морал.
При всички положения, влиянието на Макиавели върху развитието на политическата и социалната наука е безспорно. Делото му може да бъде разбрано, само ако се разглежда в контекста на събитията, които разтърсват Ренесансова Италия. Това е благодатното и велико време – то създава лидери на социалната промяна, личности, обладаващи забележителна творческа мисъл, титанична воля, оптимистично самосъзнание и голяма чувствителност на духа.
Николо Макиавели е роден на 3 май 1469 година във Флоренция, която по това време е практически независим град-държава, управляван от династията Медичи. Първоначалното си образование получава от баща си, който го учи на граматика, реторика и латински. През 1494 г. става държавен служител. Между 1503 и 1506 г. ръководи флорентинската милиция, отговорна за отбраната на града.
Макиавели заема различни постове в републиканското управление и е активен участник в обществения живот. През 1512 г. обаче е свален от заеманите постове, дипломатическите му функции са прекратени и той е прокуден от управлението като републиканец. На следващата година е задържан по обвинение в заговор против Медичите. Подложен на изтезания, той твърди, че е невинен и същата година е освободен. След това се оттегля в Сан Кашано, недалеч от Флоренция, където се отдава на творчество.
Пише най-известната си книга „Владетелят“ („Il Principe“) през 1513 година. Тя се оприличава на сборник със съвети как от един „човек на съдбата“ да стане „човек на virtu (доблест)“, политик, утвърдил се със собствени сили и способности. Нужни са не предпазливо изчакване, умна тактика и висока степен на самообладание, а енергичност, решителност и безскрупулност.
Мнозина смятат, че „Владетелят“ разкрива идеите на Макиавели за управлението на държавата. В действителност, отпъден от властта, той посвещава трактата си на новия владетел на Флоренция, Лоренцо Медичи. Макиавели се надявал Лоренцо да го вземе на служба и целият трактат има за цел да покаже в един подреден и конкретен стил, че авторът знае как се управлява държава и би бил един много добър държавен съветник. Макиавели не е взет на служба, но произведението му остава в историята като първия подробен анализ на изкуството на властта и най-вече на нейното запазване. Интересен факт е, че когато Сталин е чел произведението, той си е водил бележки в полетата.
Макиавели умира през 1527 г. във Флоренция. Мястото на гроба му не е известно.
Няколко цитата от мислителя:
„Бог не е склонен да прави всичко и така да ни отнеме нашата свободна воля и дела от слава, която ни принадлежи.”
„Жаждата за надмощие е онази, която последно угасва в човешкото сърце.”
„Когато всички хора страдат, малцина се стремят към мъст, понеже общата беда се понася по-леко от личното оскърбление.”
„И трябва да се знае, че няма по-трудно и опасно занимание със съмнителен успех от това, да се заменят старите порядки с нови.”
„Който сам е добър приятел, той има добри приятели.”
„Преди всичко друго, имайте власт.”
“Хората винаги са лоши докато необходимостта не ги принуди към добро.”
“С добри дела можеш да навлечеш на себе си същата ненавист, както и с лоши.”
“Трябва да се предпазваш от злоупотреба с милосърдие.”
“Човек не може да застави себе си да се отбие от пътя, по който досега неизменно е преуспявал.”
AFISH.BG
