Николо Макиавели е италиански политически мислител, историк, белетрист, дипломат и идеолог на зараждащата се буржоазия. Роден е на 3 май през 1469 година във Флоренция и е съвременник на Ренесанса. Четиринадесет години той служи на Флорентинската република и от нейно име изпълнява различни дипломатически функции, пътувайки из Франция, Германия и из цяла Италия. Но през 1512 година републиката е свалена и на власт идва синът на Лоренцо Великолепни – Лоренцо де Медичи. Макиавели бива прокуден от управлението като републиканец. На следващата година е задържан по подозрение, че е участвал в заговор против новите управници – Медичите. Подложен на изтезания, той твърди че е невинен и същата година е освободен. След това се оттегля в Сан Кашано, недалеч от Флоренция.
Този период се оказва изключително важен за Макиавели. Дългият му застой в кариерната пустиня провокира неговото въображение и за тези четиринадесет години написва няколко книги, от които най-известна е „Владетелят“, позната у нас и в превод със заглавия „Принцът“ или „Князът“. Той става първият политически мислител, който се стреми да изгради държавната политика върху солидна политическа основа. Говори за политиката едновременно като за наука и изкуство, като за пръв път определя държавата в смисъл, близък до съвременния – властническа обществена организация. Но той отбелязва, че властта е само тогава истинска държавна власт, когато се опира и се крепи на законите и служи на правото.
„Владетелят“ се смята за учебник с практически съвети за държавни глави и наръчник за диктатори. Наполеон е държал книгата под възглавницата си, Мусолини венцеславел Макиавели, а Хитлер и Сталин са познавали твърде добре похватите, описани в книгата.
Николо Макиавели е автор и на „Беседи върху първите десет книги на Тит Ливий“, „Военното изкуство“, „История на Флоренция и Мандрагора“ (пиеса, която макар и рядко се поставя и днес). Умира на днешната дата, 21 юни, през 1527 година в родната Флоренция.
Представяме ви избрани мисли на Николо Макиавели:
„Оценка за интелигентността на един владетел е да огледа хората около себе си.“
„Обичаен недостатък на човека е, че не предвижда буря, когато времето е хубаво.“
„От мудност често се пропиляват сгодни случаи, а от прибързаност – силите.“
„Който сам е добър приятел, той има добри приятели.“
„Който желае постоянен успех, трябва да променя поведението си с времето.“
„Губи онзи, който знае какво ще стори, ако спечели.“
„Печели онзи, който знае какво ще загуби.“
„Мъдрост е да се преструваш понякога на луд.“
„С добри дела можеш да навлечеш на себе си същата ненавист, както и с лоши.“
„Който остава неутрален, бива намразен от онзи, който губи, и презиран от онзи, който печели.“
„Хората винаги са лоши, докато необходимостта не ги принуди към добро.“
„Хората имат навик да хвалят миналото и да порицават настоящето.“
„Хората са по-склонни да грешат в изводите си, отколкото в наблюденията.“
„Една промяна неизбежно влече след себе си и друга.“
„Който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото.“
„Целта оправдава средствата.“
„Има три вида умове: първите проумяват всичко самостоятелно, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се обяснява. Първите са висши, вторите – добри, а третите безполезни.“
„Единственото средство да се избавиш от ласкателствата, е да дадеш на хората да разберат, че не се обиждаш, когато ти казват истината.“
„Никой не би желал да падне само заради надеждата, че ще се намери кой да го вдигне.“
„Кое е по-добре: да бъдеш обичан или да се боят от теб? Отговорът на този въпрос е, че най-добре би било да се радваш и на двете, но ако все пак трябва да се избира, по-добре за един владетел е да се боят от него, отколкото да го обичат.“
„Мъдрият човек трябва винаги да избира пътищата, проверени от великите хора, и да подражава на най-забележителните, така че дори и да не стигне тяхното величие, ще приеме поне известен отблясък от него.“
„На древните писатели принадлежи мисълта, че хората страдат, когато са в беда, и се отегчават, когато са щастливи, но и двете пораждат едни и същи последици.“
„Разликата в човешките съдби се дължи на обстоятелството, че едни желаят да притежават повече, а други да не загубят и това, което притежават.“
AFISH.BG
