За мнозина името на Николай Зидаров е свързано с т.нар. социалистическа поезия. Може и да е така, но само донякъде. Защото стиховете, които поетът посвети на децата, продължават да се четата и днес. Да си спомним само „Мунка, малката маймунка” с кратък откъс:
„…Крачи тя и се нервира:
няма мира,
няма мира –
вред неволя я сподиря!
Смее и се от сърце
малко горско езерце.
– Кой се хили? – Мунка викна,
към водата в миг надникна.
Гледа тя и поглед втрещи:
там… маймунка и се блещи –
грозна,
чорлава,
сърдита,
сред вода, пък неумита!
Изпръхтя нарочно тя
и оная изпръхтя.
Щом пък завъртя език –
другата повтори в миг.
Тропна с крак. Изви глава.
Другата – и тя това.
Кресна Мунка във закана,
па се хвърли: – Ще те хвана!
Ала нещо май я сграбчи,
не маймунка, а арапче…”
Няма как децата да не се забавляват с Мунка. Тя е родена от фантазията на поета, който си отиде от този свят на днешния ден – 15 ноември, през 2007 г. Той доживя завидните 86 г. и остави множество стихосбирки за деца и юноши, сред които „Артек” (1952), „Пионерско сърце” (1955), „Весело барабанче” (1956), „Песента ме води за ръка” (1969), „Сини ваканции мои” (1977), „Великденчетата” (1982), „Обички от череши” (1985), както и поетичните книги за възрастни „Вечен човешки копнеж” (1980), „Есенно тайнство” (1986), „Зелените конци на ветровете” (1989), „Италиански капричия” (1989) и др.
Николай Зидаров е роден на 28 септември 1921 г. в село Въбел, Търговищко. Завършва Държавната политехника в София. Първите си стихове печата през 1938 г. в сп. „Българска реч”. Сътрудничи на различни издания, преди да стане редактор, а после и главен редактор на в. „Септемврийче”. От 1964 г. до 1989 г. е член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели. Бил е и в ръководството на Секцията на детските писатели. За своята 50-годишнина е отличен с орден „Св. св. Кирил и Методий”, носител е и на множество награди, включително на СБП за детско-юношеска литература, на литературния приз „Калина Малина” и почетния диплом „Михай Еминеску” (за неговите преводи на стихове от румънски език). През януари 2007 г. организаторите на инициативата „Дете на годината” го определят за детски писател на 2006 г. за цялостния му принос в творчеството за малките читатели.
По повод годишнината от смъртта на Николай Зидаров предлагаме и две негови стихотворения за възрастни:
ЗАВРЪЩАНЕТО НА АНТЕЙ
И тъй: ще се запомни оня сив,
съдбовен ден – вода и пръст разплакал,
когато ме откъсна полужив
от земните обятия Херакъл.
Сега кажете: аз ли – сляп и глух –
в нощта обърках своя бог и дявол?
Добре е, че съм жив, макар и дух,
горял и страдал, вземал и раздавал.
Превърнат от съдбата в блуден син,
към мен приятел хулна дума мята,
припомнил си, че имаше един
от пръст роден, но оскърбил земята.
Мъртвец дори, но пак съм аз човек
и срещата с Херакъл ще е кратка –
на тоя демон, жив и в моя век,
ще отмъстя за смъртната му схватка.
Пристигам (като буца пръст съм твърд),
закърмен от епохи земетръсни,
та никого Херакъл втори път
от майката земя да не откъсне.
Приживе ме заровиха без кръст,
без упокой и без прощално слово.
Но стъпил върху майчината пръст,
аз за разплата раждам се отново.
ВСЕ ПАК
Защо в душата нещо се руши?
Защо и в радостта
сърцето стене? –
Над вярата свещена бдят души,
в притворство и себичност уличени.
Между мига и вечността на път,
аз чувствам,
луд от сблъсъци и жажда,
как слънцето, нахлуло в мойта гръд,
като ирония безмълвно ме разяжда.
Какво превръща хората край мен
на подлеци
и прави ги герои?
От пролетта до болка унизен,
аз имам лято за врази и свои…
От мократа земя извира злак.
В градината
бушува слънце лудо.
В мен капка пролет се таи. Все пак
животът – лош или добър – е чудо!
Източник на стиховете: literaturensviat.com
AFISH.BG
