“Никой не забравя деня, в който е загубил баща си. Казват, че именно в този момент ставаме възрастни и бъдещето ни се поверява като ключ от голяма къща, която най-сетне сме наследили. Преструваме се, че сме господари на живота си, но липсата на росители не ни дава нищо друго освен самотата на хора, оставени на произвола на съдбата.
Преживях тази трагедия в много странен момент – един от онези следобеди, в които всичко сякаш се случва едновременно, сякаш бог си играе с нещастието ни, отнемайки с едната ръка онова, което ни е дал с другата. Е, такъв е животът. Преминаваме през годините упоени – сомнанбули, блуждаещи в някакъв сън, чийто граници едва различаваме, изгубени в лабиринт от загадки, които скриват пътищата пред нас. Изведнъж, като с вълшебна пръчка или вероятно заради грешно магическо движение, събитията се ускоряват и всичко се случва много бързо.”
AFISH.BG
