„Да, аз плача, макар да съм мъж. Но няма ли мъжът очи? Няма ли мъжът ръце, органи, усещания, мисли, страсти? Не живее ли той от същата храна, не го ли наранява същото оръжие, не зъзне ли той и не се ли стопля от същата зима, от същото лято като жената? Ако ни убодете, не пускаме ли кръв? Ако ни гъделичкате, не прихваме ли да се смеем? Ако ни отровите, не умираме ли? Защо един мъж да не може да се вайка, един войник да не хлипа? Защото не е мъжествено. Защо да не е мъжествено?”
„С любовта не може да се играе и да се глуми безнаказано.”
„Любовта без ревност не може, както светла страна – без сянка.”
„Всичките наши бълнувания се крият под черупката на възпитанието.”
„Жената трябва да обича с нежността на сестра, а не с каприза на кокетка.”
„Затова се ограничих до една-единствена обстановка на сцената – и за да постигна сливането на персонажите с обкръжението им, и за да сложа край на лукса при декорите. Щом обаче е налице една обстановка, тя трябва да е съвсем достоверна. Ала няма нищо по-трудно от това, една стая на сцената да прилича на истинска стая, независимо колко е сръчен художникът на театъра в изрисуването на вулкани, бълващи лава, и на водопади.
Дори да се налага стенните ѝ да бъдат платнени, крайно време е по тях вече да не се изографисват кухненски рафтове и посуда. Има толкова други условности на сцената, в които се изисква да повярваме, че може поне да ни се спести усилието да вярваме на изтипосани тенджери.”
„Когато държавата започне да убива, тя винаги нарича себе си Родина.“
„Ненавиждам хората, които отглеждат кучета. Те са страхливци, които нямат кураж да хапят другите.“
„Кога революцията е законна? Когато е успешна!“
„Като се стремиш към невъзможното, постигаш възможното в най-висока степен.“
AFISH.BG
