7
Под едничкото дърво
с оцелели клони
зъзне пленник под конвой,
пленник без пагони.
Счупения кръст с ръка
скъсал от куртката.
Ех, да можеше така
да се скрий вината!
15
Благодаря ти мамо.
Не забрави,
когато ме роди,
да отделиш и място за ненавист
в моите гърди.
Как любовта си, майчице, ще пазя,
с какво сърце, кажи,
ако ръката моя без омраза
приклада в бой държи?
24
Делихме поравно тютюн и постеля,
поравно — барут и мечти.
До моята пушка и твоята стреля.
До мене вървеше и ти.
На тебе и мене тежа патрондаша
поравно, другарю любим.
Ний имаме право победата наша
поравно със теб да делим.
© Веселин Ханчев, „Стихове в паласките”
Ген. Владимир Стойчев (крайният вдясно), командващ Първа българска армия, на парада на Победата в Москва
AFISH.BG
