След успеха си с дебюта като режисьор на филма “Chrysalis”(Какавида), Паула Ортиз режисира „Невестата“/ La Novia – драма базирана по известната пиеса „Кървава сватба“ на Федерико Гарсиа Лорка. Ортиз, която жонглира умело с работата като режисьор, сценарист, продуцент и като лектор в университет представя тази трагедия по изключително дързък начин – силни характери и пустинни пейзажи наситени с емоционална интензивност.
– „Невестата“ има препратки с предишния Ви филм “Chrysalis”(Какавида) и още веднъж на преден план излиза света на женствеността и пустинните пейзажи, филмът има същата естетика като част от “Chrysalis”, в който участва Марибел Верду или греша?
– Местата, на които се заснеха филмите, не са едни и същи, но определено е този вид пустинен свят. Неизбежно е, пейзажът е в съзнанието ми и във въображението ми. Аз съм от Сарагоса и съм израстнала в пустинята. Мисля, че суровата красота и нуждата за оцеляване в пустинята има определена стойност на етични, естетически и емоционални нива. Опитността в киното се придобива от пътуването, което сме предприели – да преминем през ландшафта, елементите на природата и твърдата структура на земята, атмосферата и материалите. И двата филма са свързани чрез този свят, а също и със света на жените чрез тяхната идентичност. Лорка, който изгражда женските светове и има ясен поглед върху този тип характер, е направил нещо по-смело, отколкото това, което направих в първия си филм – той създава герои, които, освен че имат митични и божествени идентичностти, имат силите на сътворението и унищожението. Това е не само по-деликатна или по-чувствителна вселена, а нещо, което би могло да се дължи на женствеността. Тези характери са по-скоро по-противоречиви, интуитивни. За добро или за зло те таят цялото си желание, цялата си любов и всичката си омраза. Те са огромни, а овладяването на такива характери беше привилегия за мен.
– Това ли е причината, “Невестата” да има такъв буен тон?
– Това е трагедия и правилата на трагедията изискват поток от усещания и емоции, които са много дълбоки, докато се стигне до катарзис, шок за душата, дори разрив, както казват гърците. За да се постигне това, казано чрез езика на киното, те трябва да бъдат по-интензивни, когато се изгражда филма и това са самите правила, които диктуват силния емоционален тон, за да може края да доведе до размишления за морала. За да можете да управлявате това, трябва да апелирате за пътешествие на бруталните усещания и това е, което ние се опитахме да направим с всичко, което имахме на разположение.
– Кое гарантира, че тонът във филма няма да излезе извън контрол?
– Тонът във филма е най-важен – никой няма да забележи, ако тонът изчезне преди финала на снимките, но когато хората видят филма, ще забележат, че липсва. Когато те са въвлечени в този сложен тон, трябва да се внимава да не стане глуповат или преувеличен, това беше най-големия ни страх при подготовката, дали актьорите и екипа, ще могат да се изградят един естетически, визуален и звуков свят. Човек никога не може да е сигурен. Често казвам: не знам дали някога ще направя отново такъв филм, толкова е трудно, бих го направила, само ако се потопя в друга трагедия, в класически текст като този, защото е изключително рисковано. Но ако искате да се изгради трагедия равностойна на гъцките пиеси, каквито са на Шекспир или на Лорка, в наши дни постановката трябва да се изиграе на всичките им различни езици. Ето защо „Невестата“ е със силна и изразителна структура с цвят, светлина, пейзажи, текстури, обекти и дизайн… Имаше и драматургична игра между актьорите и поезия с дизайна на музиката и звука, което се проявява във филма като нереални и символични елементи.
– Можем ли да сравним Вашия филм с ястие с неочакван и отличителен вкус?
– Абсолютно. Аз съм наясно с факта, че това е постоянно движение по острието на ножа – това е хазарт и има голям шанс за повечето хора, ако са успели да се въвлекат в историята на филма, а ако не – то те ще бъдат отхвърлени.
– Откъде почерпихте вдъхновение за тази бъркотия?
– Чета пиесите на Лорка от 15 годишна и за мен са атавистични и хипнотизиращи – не е интелектуална причината, а по-скоро страст. Учих испански език и литература, и тези текстове ме вълнуват, защото съм прекарала много време с тях. А защо да не напиша сценарий по един такъв текст, който може да бъде силно въздействащ на големия екран? Понякога в нашето кино ги издигаме до почти на свещено ниво – защо да не им придам форма, както го правят във филмовата индустрия в другите страни?
Филмът „Невестата“ е в кината от 23 септември, разпространява България Филм Вижън.
AFISH.BG
