До МС на Република България
До българските медии
В последните 24 часа около моята персона за пореден път се разгоряха оживени спорове. Да бъде или да не бъде наградена Нешка Робева?! Заслужава или не заслужава?! За какво заслужава и за какво – не?!
За никого не е тайна, че след броени дни навършвам 70 г. Преклонна възраст, според общите разбирания и безспорно добра за равносметка и оценка на житейски път на всеки
Тази година се навършват и 50 г., откакто съм в обектива на общественото полезрение като състезател, треньор и ръководител на музикално танцова формация, чиято цел е да популяризира българското традиционно изкуство и култура.
След всичко това, съвсем нормално е да получавам оценки, както от обществеността, така и от различни държавни и международни институции. И още по-нормално е да има положителни и отрицателни такива.
През този си живот и, разбира се заради тази си дейност, съм носител на безкрайно много награди у нас и в чужбина. Била съм оценявана от Личности и безличия.
Преживяла съм от „Осанна“, до „Разпни го“, но през всичкото време и в най-тежките за мен моменти, съм чувствала подкрепата и любовта на тези, които някои наричат „обикновени хора“. Каква по-голяма награда от тази?.
Ще кажа своето голямо човешко благодаря на хората от Инициативния комитет, които са ме предложили за голямото отличие, на хората от МК, които са го одобрили и внесли в МС, на министрите, които са го подкрепили, и на Бойко, който въпреки политическите ни различия и нередките ми публични изяви срещу него, е решил спора в полза на награждаването ми.
Благодаря!
Благодаря, но при създалите се обстоятелства, не мога да приема наградата, още повече, ако тя е повод за раздори и рушител на без това крехкото съгласие в българското правителство…
Още по-малко бих искала да причинявам главоболие на президента, който при наличието на взаимна антипатия, последен трябва да реши да бъде или да не бъде наградена Нешка Робева.
И накрая бих искала да завърша с това – не правя демонстрации. Като всеки човек и аз нося известна доза суета – зарадвах се, разбира се…
Решението ми да откажа дойде, след като в публичното пространство изтече дискусията между министрите в МС. Въпреки многото грешки, които направих в живота си, имам ясното съзнание и самочувствие, за това какво съм направила и правя за държавата и народа си, за да разреша на поредните хрантутеници и безличия да си точат зъбките върху мен. Отказвам наградата и заради хилядите приятели и съмишленици, които определено бих унизила, ако я приема. Отказвам я и заради младите хора, с които работя и възпитавам, да бъдат преди всичко БЪЛГАРИ.
С уважение: Нешка Робева
AFISH.BG
