Романът от портфолиото на Издателство „Black Flamingo” дава отговор на много от въпросите, които в момента разтърсват Европа, а и света – атентати, тероризъм, проблемът за чужденеца, който в наши дни е по-чужд от когато и да било.
Олга Грязнова – родена в Азербайджан през 80-те, израснала и учила в Германия, очевидно ползвайки автобиографични елементи, рисува образа на младия човек космополит, на когото вече му се налага да се идентифицира национално, където и да се намира по света. Поколенията от 60-те и 70-те сякаш бяхме забравили какво е да си чужд – в младите си години видяхме една уютна Европа с нейния подреден свят.
Нищо вече не е същото и младите хора ни го казват, даже може би ни обвиняват за това. Те никога не видяха и няма да видят Европа през нашите розови очила. Нито ще имат нашата свобода, така опияняваща след падането на Берлинската стена.
Историята в романа не е политическа, а дълбоко лична – младо момиче губи приятеля си, починал нелепо от банална травма. Грязнова оголва героинята си до крайна степен и пречупва през мъката й проблемите на връстниците си, които днес не живеят в страната, в която са родени.
Стегнат стил, модерен изказ, релефни герои – неслучайно с този роман младата писателка печели няколко награди. Въпросите, които задава, може би интуитивно, а може би – не, са тези, които всички мислещи хора си задават. Докъде може да стигне разделението на свой и чужд, чужд ли е германецът, роден в арабско семейство, с какво израелецът е по-добър от палестинеца и обратно, има ли спирачка за лудостта национализъм?
Руският елемент в романа идва от концентрирания преразказ за разпада на бившия СССР и кървавото отделяне на азиатските му републики – тема, която в България може да се каже е недобре позната или никога не вникнахме изцяло в нея. А още там – в Нагорни Карабах, Армения, Азербайджан и Кавказ, национализмът е избуявал опасно и е цъкал като бомба с часовников механизъм – до пълното му избухване и в сърцето на Европа, както ужасени разбрахме вчера, за пореден път.
Преводът на Жанина Драгостинова е както винаги сочен, а романът е поредното доказателство, че съвременната германска литература улавя пулса на деня.
Заглавна снимка: life.pravda.com.ua
AFISH.BG