ДА МУ, ДА МУ, ДА МУ…
Бърка ти в здравето, скъсва ти гьона,
Негова светлост, любимият, оня –
да му купуваш билети по гарите,
белите ризи, бельото, цигарите,
фиша, обувките, самобръсначката
(господи боже, егати глупачката).
Да премълчаваш, когато се връща
с чуждо ухание в общата къща,
да си му гаджето, крокито, майката,
да го изслушваш със запетайките,
да изстудяваш до бяло ракията,
да му подреждаш шедьоври в чинията,
да го лекуваш от махмурлуците,
да го переш, да му лъскаш папуците,
да пазаруваш, да тичаш на работа,
(все пак от нея зависим е хлябът ти),
да му създаваш уют, да го хвалиш,
да му повдигаш духа, да го сваляш,
да го ухажваш, да го обичкаш,
да си му вярна (отгоре на всичко),
да му изваждаш чорапки от шкафа,
да го тешиш, да му топлиш чаршафа…
Вдигай чаршафчето – капитулация!
Сто пъти “Мамка ти”, Еманципация!
© Зоя Василева
AFISH.BG
