• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Театър

Небеса, какво съм направил?

afish by afish
15 November 2018
in Театър
0
Небеса, какво съм направил?
0
SHARES
4
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

 

„Мога да посоча съвсем точно момента, когато започнах да пиша „Три високи жени”, защото съвпадна с първото пробуждане на съзнанието ми. Намирах се сред група от четирима души. Стояхме на един хълм (дори и днес мога да посоча мястото) и наблюдавахме завършването на нова къща, все още цялата опасана в скеле. Бяха трима възрастни: моята приемна майка, приемния ми баща и дойката ми, а в ръцете на дойката – тримесечния Едуард.

Умът ми е устроен така, че не запаметява съзнателно – преживявам, поглъщам, отчитам и запращам някъде в дълбините. И ако някой ми спомене за някое важно събитие, едва тогава светлината и звуците се завръщат, но винаги лишени от емоционален багаж. Може би защото знам, че нищо не е наистина забравено и острите болезнени ръбове на непоносимото са само загладени. Така че, когато реших да напиша „Три високи жени”, бях много по-наясно какво не искам да направя, отколкото какво иска да извърша.

Добре познавах своя обект – моята приемна майка. Познавах я от най-ранното си детство (онзи хълм!) чак до смъртта й, около шейсет години по-късно. И тя добре ме познаваше. Може би. Със сигурност знаех, че не искам да напиша пиеса за отмъщение. През всичките тези години и двамата се бяхме направили много нещастни. Но аз го бях преодолял, докато, мисля си, тя не бе успяла. Вярно е, че не я харесвах много, не можех да понасям предразсъдъците й, ненавистта й, параноята й, но се възхищавах от гордостта и самачувствието й. Разбрах, че искам да напиша, доколкото мога, обективна пиеса за измислен образ, който така или иначе прилича на някого, когото познавам много, много добре. И едва след като изнамерих пътя, по който да превърна фактите във фикция, ми стана ясно, че мога да пиша без предразсъдъци, да бъда обективен. Не съм крещял, нито съм скърцал със зъби, когато описвах тази жена. Не си спомням да съм страдал с нея или заради нея. Спомням си само, че бях много заинтересуван от онова, което правех – хипнотизиран от ужаса и мъката, които пресъздавах.

Дали жената, която описах е по-истинска, по-многообразна, отколкото е истинският персонаж? Малкото хора, които са срещали приемната ми майка през последните двайсет години от живота й, не можеха да я понасят, докато много хора, които са я гледали в моята пиеса, я намират очарователна.

Небеса, какво съм наприл?”

© Превод от английски: Гергана Дойнова

AFISH.BG

Tags: едуард олби
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (351)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (820)
  • Откъс на деня (739)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist