КОМАРДЖИИ СМЕ ВСИЧКИ
понякога се измъкваш сутрин от леглото и си мислиш,
няма да го направя, но вътрешно се смееш
спомняйки си колко пъти си се чувствал така и
отиваш до банята, оправяш си тоалета, гледаш това лице
в огледалото, о Боже, о Боже, о Боже, но сресваш косата си все пак,
обличаш дрехите за излизане, нахранваш котките, донасяш
вестника на ужасите, слагаш го на масичката за кафе, целуваш
жена си за довиждане и после връщаш колата обратно в самия живот,
както милиони други и ти излизаш на арената още веднъж
на магистралата се провираш през трафика
движиш се напред към нещо и към нищо в крайна сметка, когато пускаш
радиото и хващаш Моцарт, което е нещо и ти някак
преминаваш през бавните дни и през заетите дни и през скучните
дни и през омразните дни и през необикновените дни, всички те толкова възхитителни
и толкова разочароващи, защото
ние така си приличаме и сме така различни
намираш разклона, шофираш през най-опасната
част от града, чувстваш се за миг прекрасно докато Моцарт
напипва пътя към мозъка ти и се спуска надолу по костите, за да
излезе през обувките
беше безпощадна битка, която си заслужаваше
докато всички шофирахме по пътя
и залагахме на новия ден
худ. Мелинда Хагман
БИРА
Не зная колко бутилки бира
изпивах докато чаках всичко
да се оправи
Не зная колко вино и уиски
и бира
най-вече бира
изпивах след
раздяла с жена –
в очакване телефонът да звънне
в очакване на звука от стъпки
и телефонът да звънне
в очакване на звука от стъпки
и телефонът никога не звънеше
до доста по-късно
и стъпките никога не идваха
до доста по-късно
когато стомахът ми излизаше
през устата
те идваха свежи като пролетни цветя:
“какво по дяволите си направил със себе си?
цели три дни няма да можеш да ме чукаш!”
жената е издръжлива
живее седем и половина години повече
от мъжа и пие много малко бира
защото знае колко вреди на фигурата.
докато ние се побъркваме
те излизат
танцуват и се веселят
с надървени каубои.
е добре, има бира
пликове и пликове с празни бирени бутилки
и когато си вземеш една
бутилката пада през влажното дъно
на книжния плик
търкулва се
издрънчава
изсипва сива влажна пепел
и вкиснала бира
или пликовете падат в 4 часа
сутринта
с единствения звук в живота ти.
бира
реки и морета от бира
радиото свири любовни песни
докато телефонът е ням
и стените стоят
изправени отвесно
и всичко което има е бира
© Превод от английски: Мария Попова
източник: www.poemhunter.com
AFISH.BG
