• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Кино

(Не)забравеният Едуард Захариев

afish by afish
1 July 2016
in Кино
0
(Не)забравеният Едуард Захариев
0
SHARES
10
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Харесваме старите български филми. Гледаме ги отново и отново. Показваме ги на децата си, на внуците си. Защото киното ни през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век роди образци, които днес изучават студентите в академията. Един от тези талантливи кинематографисти, запечатали смешно-тъжната социалистическа действителност е Едуард Захариев. Ако не беше си отишъл твърде рано, днес той щеше да празнува 78-ия си рожден ден. Съдбата обаче му отреди само 57 години живот. Но и повече от 10 прекрасни документални и игрални филма, с последния от които – „Закъсняло пълнолуние”, се занимаваше до сетния си миг.

Едуард Захариев е роден в Москва през 1938 г. Завършва кинорежисура в Академията за филмово и театрално изкуство в Будапеща през 1961-а. Още следващата година дебютира с първия си документален филм „Релси в небето” („Златна роза” във Варна). Игралният му дебют не закъснява – „Ако не иде влак” излиза през 1966 г. Негови са любими ленти като „Вилна зона” (Специална награда на журито в Карлови вари, 1976) и „Преброяване на дивите зайци”,  „Скъпа моя, скъпи мой” и „Елегия”, „Мъжки времена” и „Почти любовна история”…

В началото на 90-те, когато някогашното българско кино „си отиде” и гилдията бе обхваната от безработица и безпаричие, Еди Захариев реши да не се предаде. И… направи нова версия на „Елегия”. Показаха филма на международния кинофестивал в Страсбург и го отличиха със специалния приз на журито.

Срещнахме се няколко дни по-късно, питах го радва ли се на наградата, а отговорът му ме изненада: „Не знам защо точно сега се сетих за това, но настройката ми е същата като на италианския актьор Джанкарло Джанини, който твърди, че удовлетворението от една награда е не по-голямо от това да си направиш спагети в четири през нощта. Стига да го правиш с пълно себеотдаване, тоест да изживееш пълноценно мига. Всичко е въпрос на вътрешно равновесие.”

После ми разказа за новата си идея. Пишеше сценарий за следващ филм, но не знаеше дали ще намери пари да го заснеме: „Слава Богу, усещам, че в този труден за киното ни момент съдбата като че ли ме окриля и подпомага или по-скоро ми дава чувството, че непременно трябва да се издържи, че непременно трябва да се стигне до реализацията на филм… От известно време работя над един сценарий и вече няколко пъти ми се струва, че съм стигнал до другия бряг, после усещам, че нещо ми се изплъзва, и пак започвам. Сега обаче мисля, че вече съм се преборил с драматичния материал… Трудно е да се каже за какво се разказва в него. Опитвам се да изряза сдвоите вибрации към това, което сега е в мен и около мен. Но със сигурност знам, че искам материалът да намери контакт с Ицко Финци.” Беше 1993-а.

Три години по-късно филмът излезе на екран. „Закъсняло пълнолуние” бе намерил контакт не само с Ицко Финци, който изпълнява главната роля и в съпреживява болката на Еди Захариев от „нова, мутренска България”, но и с публиката. Режисьорът обаче не дочака радостта от тази среща. Отиде си на 26 юни 1996-а, три месеца преди премиерата…

 

Спомняме си за именития режисьор с думи на негови приятели:

Актьорът Ицхак Финци, пред в. „Дневник”:

„Еди беше толкова обаятелен човек… Ако сега знам какво значи талант за кино, не умение, не знания, а талант: да избираш гледната точка, да композираш, да предразполагаш актьорите (или натуршчиците) или да ги предизвикваш, така че да няма и грам преструвка, да не се примиряваш, докато не достигнеш точно до твоето понятие за истина, твоето разбиране за красиво… та казвам, ако знам какво е киноталант, то е защото познавах Еди.

Той постигаше някаква магичност на разказа… Влюбваше се в актьорите, съумяваше да ги разкърти, а те му се отдаваха. Дълбоко обикна Григор Вачков след „Мъжки времена”. Всичките му състояния стигаха до крайност – и радостта, и отчаянието. И безкомпромисността. Мисля, че ние нямаме друг такъв режисьор.”

Актьорът Джоко Росич, в предаването „Понеделник 8 ½” по БНТ:

„Еди казваше за себе си, че има „чворест характер”. И беше прав. Но всъщност това бе неистовата самовзискателност към самия себе си, а оттам и към хората, с които общуваше. На тях той искаше да докаже, че сега е дошло неговото време да снима, да работи…

В пет от филмите му – „Ако не иде влак” (1967), „Мъжки времена” (1977), „Елегия” (1982), „Резерват” (1990) и „Закъсняло пълнолуние” (1996), главният герой е изправен пред житейска ситуация, от която няма изход, и умира. През 1996-а Еди попадна в подобна ситуация, но за съжаление главният герой бе той. А врагът беше изключително коварен и не играеше по художествени и драматургични, а по медицински правила. Но как се бореше! Господи, само как се бореше! Изправен, горд! До последен дъх!”

Кинокритикът Геновева Димитрова, в. Култура”:

„Еди Захариев се занимава с несъвършенствата на нацията ни, разказвайки делнични истории (по сценарий на Георги Мишев, Александър Томов, свои в съавторство с Пламен Масларов…). Но те са толкова живи и мощни, че надскачат и делничността, и нацията. И не случайно филмите му, ако ги покажат, са разбираеми и днес в чужбина. А нас ни разсмиват и ожесточават с енергетика без патина.”

Ще го запомня с онзи негов син поглед, от който не убягваше нищо. С онази нахлупена плетена шапка и дебело яке, с които снимаше в студените вечери своето „Закъсняло пълнолиние”. С това, че обичаше хората и киното, а те обичаха него. Поклон!

 

На заглавната снимка – кадър от документалния филм „Едуард Захариев – живот 24 кадъра в секунда”, реж. Павел Павлов

Виолета Цветкова, AFISH.BG

Tags: едуард захариевкинофилм
afish

afish

категории

  • uncategorized (7)
  • Изложби (347)
  • Интервю (50)
  • Кино (592)
  • Книги (413)
  • Музика (529)
  • Новини (795)
  • Откъс на деня (722)
  • Поезия (645)
  • Театър (193)
  • Цитати (874)
  • Четива (87)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist