Теменужките са ароматни, по градински кротки, сладурски. И е адски тихо наоколо. Спокойно. Така е и около лъва. И той спи с открехнато око. И то е оранжево! И това е зашеметяващата опозиция на цветовете в колоритното разпределение. Лилаво – жълто. Патладжанено – портокалено! Опозиция на биещите се цветове, дето носи пълен покой. И това е темата: Покоят на опозицията. Обратното на наопаки, както казваха софийските хулигани!
Прозява се лъвът (нали се сещаш „Метро – Голдуин – Майер”) и антилопите подскачат, сякаш ги е ударило високо напрежение. Стои той на върха на скалата и гледа как слънцето се спуска към безкрая. И се протяга и тръгва към вечерния водопой. Изревава да се досъбуди и всички побягват. Най-старата антилопа изостава – схрусква я. Най-старата. Да не се хаби природната абунданца. Яде, колкото му се яде всъщност. Не крие трупа, не го заравя, да има и за после. Като гаджосите лъвът е мангал. Оставя след себе си на калабалъка, на съмахленците да хапнат. Бавно отива пак да подремне. Хиените се спускат и ръфат, и джафкат, и доизгризват кокалите.
Какво прикривате жалката си неадекватност в структурите на средновековна Ватикана, на западопоклонничеството, на националсоциализма, на комунизма!
Неустоими мравки, действащи в хор около огризките на лъвската вечеря!
Помислете! Не се бойте, погледнете в себе си! Не виждате ли, че във всеки от нас се крие лъв, който дреме между теменужките?!
Защо го потискате, криете, мачкате, да не го видите, да не го видят другите, защо да сте хиените с осигуреното от прозявката на Метро – Голдуин – Майер спокойствие. Защо ви се свиди лешоядната ви гепаджийска народопсихология?
Изревете, да си прочистите трахеята, и лягайте да подремнете!
© Атанас Славов, „Литернет”
AFISH.BG
