ОБОЖАНИЕ
Обожателят на боговете
има своя образна фантазия.
Мислите му винаги са слети
с чувството, че го очаква празник.
Обожателят на красотата
спи в подземия нечистоплътни
и сънува бялото разпятие,
към което се стреми духът ни.
Волята му за какво жадува
и защо отново е в окови?
Недоказаното съществува,
за да замени мечтите с нови!
Отчаянието не е призрак,
а е бариера за мечтите.
Не споделяйте дори пред близък,
че понякога насън летите!
МОЛИТВА
В някой лишен от илюзии час
ангелът на смъртта ще ме погали.
Сигурно няма да заплача на глас,
но ще плача отвътре… Едва ли
ще поискам отсрочка, щом
от болката ще съм отлъчен,
щом небето ще ми е дом –
просторен, загадъчен…
Колко често от самолета
си представях, че вървя сам
в ледено-облачните полета,
сам над облаците…
Не знам
дали някой ми е подсказал,
че в душите си носим друг
друг свят и там Бог е слязъл,
за да стане наш демиург.
А сега – в тази меланхолия –
друго искам да си представя:
влюбен съм
и се моля
живота да продължава.
© Боян Ангелов
AFISH.BG