Тя е най-известна с трактата си „Вторият пол”, публикуван през 1949 г., който представлява детайлен анализ на потисничеството на жената, смятан за основополагащ текст на съвременния феминизъм, както и със своите метафизични романи „Гостенката“ и „Мандарините“.
Симон дьо Бовоар е известна и с дългогодишната си връзка с философа Жан-Пол Сартър. Той дори предлага да се оженят, но това така и не става, според по-късни изявления на Дьо Бовоар, по финансови причини.
Симон дьо Бовоар и Жан-Пол Сартр
Дьо Бовоар не се омъжва и няма деца, но до края на живота му поддържа връзката си със Сартър, макар че двамата не живеят заедно. През тези години и двамата имат и други паралелни връзки, обаче интелектуалната спойка между тях е неразривна.
Бовоар и Сартр с Фидел Кастро и Че Гевера
Те винаги обменят информация за произведенията си преди тяхното публикуване и днес изследователите спорят за това до каква степен са повлияли един на друг в книги като „Битие и Нищо“ на Сартър и „Гостенката“ на Дьо Бовоар. Тяхната връзка продължава и след смъртта им – двамата са погребани в общ гроб в Монпарнас.
Гроба на Симон дьо Бовоар и Жан-Пол Сартр
Основен проблем пред Бовоар е невероятната ефикасност на мъжката власт над жените, при положение, че доминацията е обикновено крехко и временно явление. За да отговори на този въпрос Бовоар използва и разширява Хегеловите разсъждения за връзката между господар и роб. Тя смята, че в центъра на Хегеловите разсъждения е дълбокото прозрение, че в самото съзнание има фундаментална враждебност към всяко друго съзнание; субектът може да бъде поставен, само ако е противопоставен – той се определя като значим, противопоставяйки се на незначимия, на обекта. За да стане субект всеки се нуждае от признание, а то може да бъде получено единствено чрез доминация над Другия, чрез превръщането му в обект. Така в публичната сфера мъжете се стремят да станат субекти чрез борба и тези битки водят до несигурни господари и неохотни роби. Но жените, способни да разпознават мъжете субекти, вместо да се борят да станат субекти, опитвайки се на свой ред да превърнат мъжете в обекти, позволяват да бъдат доминирани и дори помагат за собственото си подчинение. Притежавайки ги, мъжете се сдобиват с Друг, който ги подкрепя, а не ги заплашва, и срещу когото няма нужда да се борят. Така те получават статута на субекти за сметка на жената, която няма Друг и не може да избяга от позицията си на обект на мъжа. В по-голямата част от „Вторият пол” Бовоар се занимава със скицирането на културните образи на мъжествеността и женствеността, в чиято светлина мъжете и жените се възприемат. Тя разглежда многообразните социални действия, които имат за цел да държат жените в подчинено положение и да не им позволяват да търсят собствено превъзходство. Именно чрез тях човек, който не се ражда жена, се превръща в жена – може би най-прочутото твърдение на Бовоар.
Ако този кратък анализ на основните принципи, които защитава чрез дългогодишното си философско наблюдение ви се струва прекалено научен, прочетете афористичните извадки от произведенията на великата феминистка:
Въпреки всевъзможните мнения, любовта съвсем не заема толкова голямо място в живота на една жена. Съпругът й, децата, домът, удоволствията, тщестлавието, светските и сексуални отношение, издигането по социалната стълба означават за нея много повече.
Животът – това е отношение към света. Правейки избора си на отношение към света, индивидуумът сам определя себе си.
Нито един мъж не би се съгласил да стане жена, но всички те искат да има жени. “Да благодарим на Господа, че е сътворил жените”. “Природата е добра, защото е дарила мъжете с жени.” В тези и подобни фрази мъжът за кой ли път с наивност заявява, че неговото присъствие на този свят е неизбежен факт, негово право, докато присъствието на жената е проста случайност, обаче много щастлива.
Обществото, ръководено от мъжете, постановява, че жената стои на по-ниско стъпало в йерархията. Тя може да се справи с това принизяване единствено чрез унищожаване на превъзходството на мъжа..
Откъснах се от безопасния уют на сигурния и предначертан живот заради любовта си към истината – и истината ме възнагради.
Странният парадокс се заключава в това, че чувственият свят, обкръжаващ мъжа, се състои от мекота, нежност и приветливост, с една дума – той живее в женски свят; докато в същото време жената се бие в суровия и жесток свят на мъжете.
Този свят винаги е бил мъжки, но нито една от причините, посочени като основание, не е адекватна.
За да не се превърне старостта в нелепа пародия на нашия живот, съществува само едно средство – преследване на цели, които да придават смисъл на нашето съществуване.
И най-посредственият мъж чувства себе си като полубог в сравнение с жената.
Какво е възрастният ли? Просто пораснало дете.
Много жени са способни да обичат само ако самите те са любими. И обратно, за да се влюбят, понякога им е достатъчна само малко проява на любов. Момичето гледа на себе си през очите на мъжа.
Никой няма да повярва колко сълзи могат да поберат женските очи.
Ако живеете достатъчно дълго, ще видите, че всяка победа се превръща в поражение.
Всяка истински влюбена жена в по-голяма или по-малка степен е параноик.
Голотата започва от лицето, безсрамието – от думите.
Да си намериш съпруг е изкуство. Да го задържиш е работа.
Всяко потисничество довежда до състояние на война.
Обликът на Грета Гарбо беше някакво подобие на пустота, върху която можеше да се проектира всичко угодно; на лицето на Бриджит Бардо не може да се прочете нищо.
Определят мъжа като човешко същество, а жената като женска. Всеки път, когато тя се държи като човешко същество, казват, че имитира мъжа.
Оригиналният писател, освен ако вече не си е отишъл от този свят, винаги е шокиращ, скандален, нестандартен, смущаващ и отблъскващ.
Никой не е по-арогантен към жените, по-агресивен и надменен, от мъжа, който е несигурен в своята мъжественост.
Писателството е професия, която придобиваш…, занимавайки се с писателстване.
Променѝ живота си още днес. Не залагай на бъдещето – действай сега, без закъснение.
Сам си носиш тази крехка конструкция, наречена собствен живот, а заплахите нямат брой.
Странният парадокс се заключава в това, че чувственият свят, обкръжаващ мъжа, се състои от мекота, нежност и приветливост, с една дума – той живее в женски свят; докато в същото време жената се бие в суровия и жесток свят на мъжете.
Този свят винаги е бил мъжки, но нито една от причините, посочени като основание, не е адекватна.
Удоволствието от секса при жената е вид магическо заклинание; изисква цялостно отдаване; ако думите или движенията са противоположни на магията, то заклинанието се разваля.
Хората искат новото, но без риск, забавното – с гаранция за солидност, и достойнствата – на занижена цена.
Човек може да стане свободен само чрез свободата на другите.
Човек не защитава истината заради някакъв свой дълг или заради чувството си за вина – това само по себе си е вече награда.
Дълбоко в душата си мъжът желае борбата на половете да си остане за него игра, докогато в същото време жената поставя на крата своята съдба.
Не се раждаш жена. Ставаш жена.
AFISH.BG
