Представяме ви отрязък от неговите разсъждения, относно съвременната култура, които са горчиви, но хирургически точни:
Същностната разлика между културата в миналото и забавлението в наши дни е в това, че по-рано замисълът на произведенията е бил те да надживеят своето време, да пребъдат, да продължат да живеят у следващите поколения, докато днес творбите се създават, за да бъдат незабавно употребени и да изчезнат – като вафлите и пуканките. Толстой, Томас Ман, а в по-близко време Джойс и Фокнър са писали книги, предназначени да победят смъртта, да надживеят своите автори и все така да увличат читателите от бъдещето, да им въздействат. А пък бразилските сериали, боливудските филми и концертите на Шакира са създадени, за да съществуват, докато трае изпълнението им, и после да изчезнат и да освободят място за следващите също толкова успешни преходни продукти. Културата е забава и ако нещо не е забавно, то не е култура.
Изследването на Мартел показва, че това днес е световно явление, то се наблюдава за пръв път в историята и засяга и напредналите, и слаборазвитите страни, независимо от различията в традициите, вярванията или системите на управление в тях, макар че е логично тези варианти също да привнесат определено разнообразие в подробностите и тънкостите на филмите, сериалите, песните, манга, анимационните филми и прочее.
Основно значение за тази нова култура имат масовото индустриално производство и търговският успех. Не се прави разграничение между цена и ценност и сега двете понятия са се слели в едно, като първото изцяло е погълнало и обезсмислило второто. Ако нещо има успех и се продава, е добро, ако претърпи провал и не завладее публиката, е лошо. Съществува една-единствена стойност и тя е търговската. Смъртта на едновремешната култура е предопределила смъртта и на едновремешното понятие за стойност. Единствената валидна стойност днес е тази, която пазарът диктува.
Така от Т. С. Елиът до Фредерик Мартел представата ни за култура е претърпяла нещо много повече от постъпателно развитие – претърпяла е травматична промяна и е породила нова действителност, в която почти не са запазени следи от предходната, чието място новата е заела.
© Марио Варгас Льоса, „Цивилизация на зрелището”, изд. „Колибри”
© Превод от испански: Людмила Петракиева
AFISH.BG
