БАЛАДА ЗА САМОУБИЕЦА
Бесилката във двора ми, шептят,
е натъкмена за красив финал.
Завързвам клупа за пореден път,
с финес и вещина — като за бал.
Съседите от целия квартал
поеха дъх, „Ура!“ да изкрещят.
Но в миг обзе ме непонятна жал…
Май няма да се беся този път.
Заплата утре ще ми изплатят…
Прадядо с меч е бранил своя крал…
Червено-сиви облаци летят…
Свещеникът дано не е узнал…
Аз сякаш подочух от мистър Гал,
че гъби другояче се варят…
Не съм прочел и ред от Ювенал…
Май няма да се беся този път.
Ще се пречисти някой ден светът.
В калта ще се завърне всяка кал.
И плачещите ще се утешат,
а глумите ще секнат сред печал.
Мъдруващият става помъдрял…
Човек, залутан в таен горски кът,
намира брод — тъй, както е желал…
Май няма да се беся този път.
* * *
Кралю, дочувам как тръбят сигнал,
към ешафода смъртници вървят.
Но смъртник може да е всеки крал…
Май няма да се беся този път.
ЗЛАТНИ ЛИСТА
Виж! Есента настъпи
и всичко позлати.
Годината ми шепне:
„С мен остаря и ти.“
През младостта си търсих
могъщ и смел другар,
с когото да постигна
мечтата на Икар.
Ала сега се радвам
на всеки поздрав мил,
на всички честни люде,
що Бог е сътворил.
През младостта си търсих
де златен цвят цъфти.
Но есента настъпи
и всичко позлати.
ЕЛЕГИЯ ЗА СЕЛСКОТО ГРОБИЩЕ
Които за теб работѝха, родино,
почиват във гроб у дома.
Пчелите и птиците твои, родино,
пред кръста им свеждат крила.
Но тез, що за тебе се биха, родино,
сразени от вражия меч —
уви, колко жалко за тебе, родино, —
почиват във гроб надалеч.
А тез, що във теб управляват, родино,
законите дето коват —
уви, колко жалко за тебе, родино, —
без гробове още стоят.
© Превод от английски: Добромир Калчев
AFISH.BG
