ПОЧИТ НА ТРУДА
На този, който вдига чук
и жъне в нивата пшеница,
земята който пори с плуг,
жена да храни и дечица —
и онзи, що на стан тъче
коноп и лен, памук и вълна,
децата си да облече,
и този, който плува в чълна —
на всички почит и хвала,
на всеки, що за нас се грижи
по необгледните поля,
по воденици и по хижи —
хвала на тоя, що оре
със ралото — но и томува,
що с ум оре, все тъй добре,
макар и често да гладува!
РЕВОЛЮЦИЯТА
Дори да сте я хванали, палачи, като ценен лов,
дори да я убиете с топор край крепостния ров,
дори да е заровена и млада селянка с цветя
да кичи заран гроба й — аз казвам: не е мъртва тя!
Дори да сте отрязали красивите й къдърци,
дори да сте я сложили до кръвопийци и крадци,
със дреха на затворничка и в скута с канче качамак,
и да преде дори коноп — свободна е! — ви казвам пак.
Дори да е в изгнание, прокуденица по света,
да дири чужд подслон и там да сяда мълком в пепелта,
да мие кървави нозе в реките чужди — пак не би
тя арфата си турила на вавилонските върби!
О не! Ще я изправи тя и ще засвири вам напук!
Не плаши я изгнание, пред ешафод не гърчи дух!
И песен ще запее тя, ще скочите от ужас, ах,
и в господарските кресла сърцата ви ще свие страх.
Не тъжна, жална песен, не, не панихиден стон и рев,
ни присмехулен мадригал за гаден оперен припев
на просешката опера с нескопосния персонаж
в проядения хермелин и в пурпурния гниещ плащ!
Не тъжно ще се понесе звънът над бурните вълни —
с тържествен и победен зов ще пее тя за бъдни дни;
и тези дни не са далеч — за тях ще дигне клетвен глас,
тъй както нявга богът ваш: Аз бях, аз съм, ще бъда аз.
И пак ще водя аз напред, народът с мене ще върви.
Над вас, дебели вратове и короновани глави,
ще нося волност, мъст и съд, обнажен нож ще развъртя
с десница крепка и от вас навеки ще спася света!
Къде сте ме видели вий? В затвори само и в калта,
залутана в изгнание, в поля трънливи да летя.
Глупци, не съм ли негли там, където свършва вашта власт —
зад всяко чело имам дом, във всичките сърца съм аз,
във всяка непреклонна и безстрашно мислеща глава,
гнездо за мен е всяка гръд с човешки чувства и слова,
и вредом, дето чук ехти и стон на бедност и беда.
Не съм ли огненият дъх, копнежът чист за свобода?
Затуй ще водя все напред, народът с мене ще върви
без вас, дебели вратове и короновани глави.
Повеля е това сега, а не заплахи и хвалби…
О зноен ден — но лъха хлад от вавилонските върби!
© Превод от немски: Николай Марангозов
AFISH.BG
