„Само едно прави човека човек: знанието за социалното неравенство.”
„Литературата трябва да бъде хляб насъщен.”
„Заслужава си да живееш, за да искаш от живота.”
„Осъзнаването на това, че чудото е било край нас, идва твърде късно.”
„В любовта няма страх. Съвършената любов пропъжда страха.”
„Гибелта не е страшна за героя, докато мечтата безразсъдства!”
„Пряко задължение на художника е да показва, а не да доказва.”
„Книгата е нещо велико, докато човек може да я използва.”
„Изкуството, като живота, не е по силите на слабаците.”
***
До прашния прозорец скучно
прекарах пролетния ден.
И като птица в клетка звучно
жена ми пя, скуча без мен.
И мисли, и дела безстрастно
събрах аз бавно в паметта.
И стана безпощадно ясно:
животът бе — и отлетя!
Пак ще се мисли, ще се спори,
но мрак и скука ще тежат.
И за какво да спускам щори?
В душата догоря денят.
© Превод от руски: Петър Велчев, „Вечерната теменуга”
AFISH.BG
