ЕСЕНЕН ЗДРАЧ
Иди си, пресен гроб недей разравя,
заспива тихо есенният здрач,
заглъхва всичко в призрачна забрава —
и радост, и желания, и плач.
Иди си, воплите на сухи клони
заспиват в непробудна тишина,
последен отглас в морни небосклони
просветва като гаснеща вълна.
Иди си и душата ми дочакай
на твоя сън край тихото море,
последна песен нека бъде знака,
че първа обич никога не мре.
Теодор Траянов с любовта на живота си, актрисата и поетеса Дора Дюстабанова
НЕ ПИТАЙ
Не питай защо потъмняха
лъчите на светла любов,
защо сме по-бледни и плахи
от нощем подгонений лов,
защо ни луната поглежда
с печал като болни деца
и буди неверни надежди
в залюбени смътно сърца,
а тихо запей за болежки,
що дебнат след всяка мечта,
запей ми за розите тежки,
що сее в душата смъртта.
В редакцията на “Хиперион” – Иван Радославов, Вичо Иванов, Моис Бенароа, Мирослав Минев и Теодор Траянов
ПОСЛЕДЕН БИСЕР
Отдавна, в страните мечтани,
ти дойде с утеха при мен,
превърза сърдечните рани,
целуна певеца ранен.
И ангел невидим подаде
огърлици бисерни нам,
а погледа в поглед подкладе
орисан небесния плам.
Поведох те чиста невеста
тогава пред божий олтар,
там чухме най-радостни вести
и пихме най-чуден нектар.
Днес плачат край нас кипариси,
покрити със тежка слана,
и питат за чудния бисер,
за светлата наша страна,
че есенна тъжна разлъка
последния бисер ни взе
и сянка на вечната мъка
прегръща тук наште нозе.
Портрет на Теодор Траянов (фрагвент), худ. Борис Георгиев
© Теодор Траянов, „Романтични песни”
AFISH.BG
