“Цялото пространство е само едно пространство и цялата мисъл е само една мисъл, ала моят ум ги разделя на безброй все по-малки пространства и все по-дребни мисли. Така се получава нещо като огромна жилищна сграда с множество отделни квартири. Понякога допускам в съзнанието си единственото Пространство и единствената Мисъл, но това се случва рядко. Обикновено в главата ми се върти само моята огромна сграда.”
“Винаги казват, че времето променя нещата, но всъщност ти сам трябва да ги промениш.”
“Имам социална болест. Трябва да излизам навън всяка вечер. Ако някоя вечер си остана вкъщи, започвам да разказвам слухове на кучетата си.”
“Всеки ще има своите 15 минути слава.”
“Художникът е човек, произвеждащ неща, от които хората не се нуждаят, само че той неизвестно защо ¬ си мисли, че би било чудесно да им ги предложи.”
“Всеки предмет във вашия килер трябва да има срок на годност или дата на производство, отбелязана върху него, точно както на млякото, хляба, вестниците и списанията, и щом този срок изтече, редно е предметът да се изхвърли.”
“Убеден съм, че да си истински богат, означава да имаш едно пространство. Едно голямо празно пространство.”
“Би трябвало да има супермаркети, които да продават разни неща, и други супермаркети, които да ги изкупуват обратно; докато този процес не постигне пълно равновесие, ще съществуват повече отпадъци, отколкото е редно.“
С Лайза Минели
“Според мен никой, колкото и да е прочут в своята област, не би могъл да се чувства така особен и избран, както телевизионните звезди. Дори и най-известният рок-певец, чиито записи звучат навсякъде, където и да отиде, не може да има такова усещане за изключителност като човека, който знае, че редовно се появява на всички екрани в страната. “
“Както вече казах, ще ми се и аз да водя собствено шоу, наречено “Нищо особено”.
С Доли Партън
“Обикновено нямам нужда от нищо друго освен копирна хартия и добро осветление.”
“Човек не може да прави неща, които не му идват отвътре. Може да говориш неща, които не ти идват отвътре, но да правиш неща, които не са ти по сърце,¬ това вече е голяма грешка.”
“Аз съм градско момче. В големите градове всичко е уредено, човек може да отиде в парка и да постои известно време сред природа, в миниатюрен провинциален пейзаж, но в провинцията няма подобни късчета от големия град, затова там винаги ме наляга голяма носталгия.”
Един от портретите, които прави на Мерилин Монро
“Животът е устроен така, че хората постоянно се озовават ту в претъпкано метро или асансьор, ту сам-самички в някакви огромни стаи.”
“Действително съм привърженик на празните пространства, макар че като художник произвеждам много боклук.”
“Любимата ми ресторантьорска атмосфера е тази, която цари в добрата простичка американска закусвалня или даже в доброто простичко американско бистро.”
Черно-бяла художествена фотография с Канди Дарлинг
“Много обичам да се храня сам. Ще ми се да открия верига заведения, предназначени за такива като мен; те ще се казват АНДИМАТИ – “Ресторанти за любителите на самотата”. Там човек ще може да си отнесе подноса с храна в отделна кабинка и да гледа телевизия.”
“Кока Кола винаги е Кока Кола. Кока Колата, която пие президентът, е същата като твоята или моята.”
“Хората трябва да се влюбват със затворени очи. Затвори, затвори си очите. Влюби се!”
“Красивите жени закъсняват по-често от невзрачните. На тях всичко им е простено. Освен това, те живеят в свой, особен часови пояс.”
“От петте сетива именно обонянието е най-тясно свързано с властта, която миналото има над нас. Миризмите наистина те пренасят къде ли не… Хубавото на тази свързана с обонянието памет е, че усещането за пренасяне изчезва мигом, щом престанеш да долавяш миризмата, така че няма никакви последствия. Това е един добре премерен начин да се отдаваш на спомени.”
“Любовта във фантазиите струва повече от преживяната любов. Въздържането от действие е много възбуждащо.“
“Човек може да плаче или да се смее. Всеки път, когато плачеш, може да се смееш. Изборът е твой.”
„Наложително е да се обзаведете със специален сандък за всеки месец, в който да захвърляте всичко, а в края на месеца да го заключвате. После отбелязвате върху него датата и го пращате в Джърси. Добре би било да се провери дали е доставен, но даже и да се загуби по пътя, не е беда ¬ една грижа по-малко, един товар, свален от плещите ви.”
AFISH.BG