Ти не можеш да спасиш никого. Можеш да бъдеш с някой, можеш да споделиш състоянието си, да му предложиш благоразумието си, покоя си. Можеш дори да му предложиш да вървите заедно по твоя път, да споделиш вижданията си. Но, ти не можеш да премахнеш болката му. Не можеш да извървиш неговия път вместо него. Не можеш да му дадеш подходящите или правилните отговори, които той е в състояние да възприеме веднага. Ще му се наложи да намери своите отговори, да зададе своите въпроси, да се сприятели със своята неувереност. Ще се наложи да направи своите грешки, да почувства мъката си, да научи личните си уроци. Ако той, наистина иска да бъде в равновесие, ще му се наложи да се довери на пътя, който го води към изцелението и по който вървейки напред му се разкривакрачка след крачка. Ти не можеш да го излекуваш. Не можеш да разсееш страха му, гнева му, чувството му, че е безпомощен. Не можеш да го спасиш… не можеш да промениш нищо. Ако го притискаш силно, той може да се отклони от своя уникален път. Може би твоят път не е неговия.
Ти не си причинил болката му. Може би, си направил нещо или не си направил нещо, казал си нещо или не си казал нищо и по този начин си докоснал болката, която е била в него. Но ти не си я създал и не си виновен за нищо, даже и да те обвиняват в това. Да, ти можеш да поемеш отговорността за думите и постъпките си. Можеш да съжаляваш за миналото си, но ти не можеш да изтриеш или да измениш, това, което вече е станало, не можеш да контролираш бъдещето. Всичко, което можеш да направиш е да бъдеш с него тук и сега – на твоето единствено силно място. Ти не си отговорен за неговото щастие, а той не е отговорен за твоето.
© Превод: Руми Янкова
AFISH.BG
