КАКВО НАПРАВИХТЕ?
Сърцето си отдала бях на вас,
а имах вашето в замяна:
сърцата си сменили бяхме с вас,
щастливи бяхме всеки ден и час!
Обратно взехте своето сърце,
за мене нищо не остана —
обратно взехте своето сърце,
а мойто е във вашите ръце!
Със всеки плод, със всеки аромат,
със звуците, със цветовете,
със всеки плод, със всеки аромат
даряваше ви радостният свят.
Какво направихте с това накрай,
о повелителю, кажете?
Какво направихте с това накрай,
къде е сбъднатият земен рай?
Като измъчено от скръб дете,
напуснато от свойта майка,
като измъчено от скръб дете,
във чийто поглед ужас се чете,
така ме изоставихте сега…
За мене кой ще се завайка?
Със пълно безучастие сега
небето гледа моята тъга!
Ала за всекиго настъпва ден
да се почувства сам изцяло,
за разкаяние настъпва ден,
за порив стар, отново възроден!
Ще ме потърсите със страстен зов,
но всичко в тишина замряло
край вас ще бъде… Страстният ви зов
напразно ще нашепва за любов.
Ще дойдете, изпълнен със мечти,
пред моята врата тогава;
какъвто бяхте — същият почти
ще дойдете, изпълнен със мечти.
И ще ви кажат: „Вечния покой
намери тя…“ Със вест такава
ще ви посрещат всички, ала кой
ще ви оплаква и съчувства, кой?
МОЯТА СТАЯ
Живея на тавана,
небето гледам аз;
луната си остана
стопанката у нас.
Дори да се почука,
не ме е грижа „кой?“
Не идва никой тука,
ако не идва той!
Приела самотата,
цветя бродирам все,
но как без плач душата
това да понесе?
Пред мен звезда сияе
със бляскави лъчи;
но бурята, и тя е
пред моите очи;
Където той седеше,
днес никой не седи.
Бе негов столът, беше
на двама ни преди,
а пък сега изглежда
печално примирен,
без никаква надежда
останал като мен.
РАЗДЕЛЕНИТЕ
Не ми пиши! Скърбя и гасна в изнемога,
без теб добрите дни са ласки без любов.
Да чезна все така в очакване, не мога;
сърцето ми е гроб, не чува ничий зов.
Не ми пиши!
Не ми пиши! Смъртта да чакам ми остава.
Попитай бог дали обичах те безкрай…
Сега да чуя, че ме любиш, означава
да слушам райски глас от недостъпен рай.
Не ми пиши!
Не ми пиши! И тъй тревога в мене има —
от паметта ми ти до днес не си изтрит.
Не ми поднасяй съд с вода недостижима.
Същински жив портрет във почерка е скрит.
Не ми пиши!
Недей, не ми пиши словата две, които
не смея да чета; на моето сърце
ги шепне твоят глас и сякаш упорито
с целувка стигат те до моето сърце…
Не ми пиши!
Превод от френски: Пенчо Симов, „Антология на френската поезия”
AFISH.BG
