„Бог ми даде силата на вълните, която прави всяко препятствие едно ново начало.”
„Не трябва да се използва красотата като претекст за лукс или суета, а като духовно изживяване.”
„Красотата не бива да е опиум, който те приспива, а силно вино, което те подтиква към действия.”
„Ако се провалиш в това да бъдеш истински мъж или истинска жена, ще се провалиш и в това да си артист.”
„Любовта, която заеква и се запъва често е любовта, която обича най-силно.”
„Трябва да се създава красота не за да се възбудят сетивата, а за да се подхранва душата.”
„Обичай красотата – тя е сянката на Бог на земята.”
„Образованието е може би най-висшата форма на търсене на Бог.”
„Детето не може да чака. Сега е времето, в което костите му укрепват и усещанията му се формират. На него не можеш да отговориш „утре”. Неговото име е „днес”.
ВЕРУЮ
Вярвам в своето сърце, уханна клонка,
моят бог като листак го полюлява,
със любовния му дъх живота пълни
и щастлив го прави.
Вярвам в своето сърце, що тук не иска
нищо, грабнато от блян по висше щастие,
то със тоя блян вселената прегръща:
господар всевластен!
Вярвам в своето сърце, що с песента си
в бога се потапя силно наранено,
та от този купел жив да се възземе
току-що родено.
Вярвам в своето сърце, що се вълнува:
сътвори го който буни и морето,
и кънти животът в него като прилив
в бреговете.
Вярвам в своето сърце, що аз изцеждам,
за да оцветя платното на живота
с алено и розово, та като пламък
да му стане облеклото.
Вярвам в своето сърце, що подир плуга
бе засявано във делник и във празник.
Вярвам в своето сърце, що се излива,
без да се опразни.
Вярвам в своето сърце, що злият червей
няма да яде; то ще сломи смъртта си.
Вярвам в своето сърце, склонено кротко
на гръдта на бога, мощен и ужасен.
ЧУЖДЕНКАТА
Говорът й лъха на морета диви,
на незнайни пясъци и водорасли;
моли се на бог без образ и без тежест,
състарена, сякаш скоро ще умира.
Тя градината ни чудотворна стори,
като посади трева и кактус в нея.
На пустинята с диханието диша,
побеляла е от много силна обич,
но не я разказва, ако я разкаже,
ще напомня карта на планета друга.
До осемдесет години ще живее
между нас и същата ще си остане,
ще говори същия език задъхан,
който животинките едни разбират.
И така сред нас във тъмна нощ, когато
мъките й дълги своя връх достигнат,
с участта си за единствено възглаве
ще умре от смърт безмълвна, ч у ж д а.
© Превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев
AFISH.BG
