ПРИ ВАНГА
Пред твоята дървена порта години
и денем, и нощем се трупа народ
с различни проблеми, с тегла непосилни,
с надежда и вяра за още живот.
Ни в студ, ни в жега тълпата не спира,
че злата съдба ги при тебе събира,
все мъки човешки, в немилост събрани,
те чакат – със щастие да ги нахраниш.
Семейството рухна, мъжът ме остави,
въздиша прочувствено млада жена,
децата си малки бащата забрави,
без помощ останах в живота, сама.
Старица с бастунче пред Ванга застава,
с надежда я пита – сестрицо, кажи,
самотна жена съм, какво ми остава,
къде бих могла да отида, кажи?
Пристъпя и майка, облечена в черно,
гърдите и свиват се в болка безмерно.
Остана синът ми, пропи се в чужбина
от мъка по село и свойта родина.
Красива жена приближава се, ето,
в очите й сини проблясва сълза.
Загубих мъжа си, децата… и двете,
жестока оказа се мойта съдба.
И безутешно започва да плаче,
душата й клета от болка нагарча –
от втора женитба детенце си имам,
но първата участ без жалост уби ме.
Твоята гордост ти всичко отне.
А гордостта е страшно падение.
Открай за всеки, та чак до днес
Бог отредил е другар с повеление.
И все така е, години наред
тълпата пред твоята порта не спира
с болки безкрайни, с въпроси безчет…
Ванга за всички утеха намира.
Любка Гайгурова
Вангелия Пандева Гущерова – Ванга е българска ясновидка, на която приживе е приписвана способността да вижда съдбата на всеки човек, който я посещава.
Някои хора вярват, че тя е притежавала дарба да предсказва бъдещето, да посещава духом различни места и да говори с цветя.
Ванга е родена на 31 януари 1911 година в Струмица, в семейството на активиста на ВМРО Пандо Сурчев. Майка ѝ умира, докато тя е невръстно дете, а баща ѝ е мобилизиран в българската армия през Първата световна война.
През този период живее под надзора на съседите си.
В детството си Ванга била обикновено момиче и не проявявала никакви особености. Обичала да си играе на лечение и предписвала на приятелите си разни „лечебни“ треви. Бащата се жени повторно, а дъщерята помага в домакинската работа.
През 1923 г. баща ѝ Пандо Сурчев със семейството си отиват за малко да живеят в неговото родно Ново село, тъй като в Струмица изпаднал в крайна бедност. Там на 12-годишна възраст Ванга загубва зрението си, в следствие на внезапна буря, при която е грабната от силен вятър и по-късно, след дълго търсене, бива открита затрупана с камъни и пръст в една нива.
От 1925 г. живее в дом за слепи, където прекарва три години. След смъртта на втората си майка, Ванга се прибира вкъщи, за да се грижи за по-малките си братя и сестри.
Постепенно започват да ѝ приписват пророчески способности. Твърди се, че помогнала на баща си да намери овца, открадната от стадото, което той пасял, като точно описва двора, в който била скрита. Ванга казала, че видяла всичко насън.
Става известна през годините на Втората световна война. Отчаяни хора, загубили връзка с близките си, отивали при Ванга с надеждата да ги успокои или да им каже къде се намират лобните им места.
Приписваните ѝ необичайни способности Ванга обяснява с присъствието около нея на особени невидими същества, чийто произход не може да обясни. Споделя и за съществуването на извънземни раси, които били населявали и Земята.
През последните години от живота си тя инвестира построяването на параклиса „Св. Петка Българска“ в местността Рупите, Петричко. Конкретният проект и изографисването (недовършено) са дело на Светлин Русев. Поради неканоничност параклисът не е осветен от БПЦ, затова за него се говори просто като за „храм“, без да се уточнява на коя религия.
Ванга умира на 11 август 1996 година.
На тържествената сесия на Общинския съвет в Петрич на 27 октомври 2012 година, проведена по повод 100-годишнината от освобождението на града от османска власт, на Ванга посмъртно е присъдено званието Почетен гражданин на Петрич.
AFISH.BG
