През изминалата седмица се случи едно събитие без прецедент в най-новата ни литературна история. Един човек си поиска… почетно гражданство, наградата „Златен пегас“ и минимум 1200 лева за книга.
Няма лошо, разбира се – всеки може да иска, нали някой беше казал, че „човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му“. Обаче излиза, че точно този човек не е чак толкова голям. Едно е човекът, друго същество е самочувствието му, а трето и четвърто са заслуженото и обикновената човещина. За да не сме голословни, да уточним, че става въпрос за Иван Георгиев Иванов, известен като Сухиванов, бургаски гражданин – за сега, обикновен такъв.
Дословно в електронно писмо до членове на бургаската писателска общност Сухиванов предлага да го предложат за почетен гражданин на града – защото би било добре. Освен това, напомня, че е негов ред да бъде номиниран за престижната награда „Златен пегас“. На трето място, съвсем между другото, допълва, че има проект за книга, за който ще му трябват поне 1200 лева. И толкова. Вероятно на принципа „Думам ти, дъще, сещай се, снахо!“
И се сещаме ние, че сред почетните граждани на Бургас са Гагарин и Терешкова, Райна Кабаиванска, Георги Калоянчев, Антон Дончев, художника Петко Задгорски, Джон Лоутън, Петя Дубарова, Христо Фотев…Нищо чудно някой ден поета Сухиванов да достигне поне частично техните заслуги. Но този ден едва ли ще е днес или утре. Критериите на Общинския съвет за присъждане на почетно гражданство явно са широки. Само искаме да напомним, че и ние имаме рождени дни.
По втория въпрос – този с крилатия кон, нещата са също толкова прости. Всеки знае, че в нашето литературно пространство наградите не се раздават по заслуги или за художествени качества на стихове. Който не се е опитвал да намери място в странната ни литературна среда – той не знае тоя прост факт. Честно казано, ние не знаехме, че е нужно да запазиш ред, иначе до сега сто пъти да сме се вписали в листата на чакащи. Питаме се обаче, и за конкурса на името на Христо Фотев ли е нужно да се запишем, или там правилата са други – само по приятелска и бургаска линия? Защото, ние и за там не сме се записали, общо взето, сме разчитали на художествените качества на книгите си и на светлото име на Христо Фотев. Там ни е била грешката – това ще отговори навярно поета, писателя, журналиста и преподавателя Сухиванов.
За незапознатите с биографията му, Иван Иванов е роден през 1961 в морския град. Първата му стихосбирка излиза през 2000 г. и от тогава е автор на общо осем книги с разкази и стихове. В момента е главен редактор на бургаското списание за литература, изкуство и култура „Море“. Три пъти е носител нанаградата „Христо Фотев“ – през 2010, 2013 и 2016 години, през 2000 е носител на „Пегас“ – Годишната литературна награда на Община Бургас . Това, за съжаление, не означава нищо друго освен, че се е записал навреме, и навреме е подсетил когото трябва.
С настоящото ние искаме да заявим своето съществуване, да се запишем където трябва, да кажем, че и ние имаме проекти за книги, идеи, желания и възможности. Пък който трябва, дано да чуе, защото напоследък много взе да става тясно в и без това тясното ни поетическо – писателско съобщество. И не е тясно от това, че талантите ни са прекомерно големи.
„Тъй плъзват мълвите
че сме богоизбрани“ – казва Сухиванов в стихотворението си „Втора природа“. Важно е да не забравяме, че това обикновено са само мълви.
Не съдим никого, само напомняме.
AFISH.BG
