Предлагаме на своите читатели представитерни извадки от интервюта на проф. Биолчев, които разкриват неговия натюрел, начин на мислене и брилянтно чувство за хумор:
„Аз съм от хората, които обичат да се изненадват от самия себе си и когато ми се случи наистина да се изненадам, съм щастлив. Разбира се, ако човек е перманентно щастлив, значи си е съвършен идиот.”
„Това, което започна Софийският университет, е борбата за установяване на критерия що е ум у нас. Дотук беше да ни се смеят и да ни пръскат с кал с широките гуми на автомобилите си полудостойните хора на България.”
„Разликата между нас и страните на гръко-римския свят е, че те имат много дълга гражданска практика. Ние като нация нямаме никаква представа за юридическа структура. Българинът наблюдава правото като пречка за движението напред. И другата разлика. Страшно много прости хора има на Запад, които обаче са приучени от общите традиции да си мълчат и да не се обаждат, където не им е работа. А тук – отваря някой вратата и почва да си говори на неговия пласт. Но никъде няма толкова голяма разлика между високоинтелигентните и нискоинтелигентните, както у нас. Така че високоинтелигентният ни пласт е бил винаги равнопоставен на Европа.”
„Сексуалната ориентация е лично право. Нямам против ориентацията на никого. Все пак, ако е позволено в Европейския съюз, нека се размножаваме хетеросексуално.”
Със съпругата си, режисьорката Мариана Евстатиева-Биолчева
„Това са двете основни качества на спорта. Тръгваш с намерението да си пръв, а след това се научаваш да понасяш загубата.”
„Аз отначало бях много раним. И понеже съм възпитан в семейството ми да търся вината винаги в себе си, даже имах и комплекси от агресивното поведение на някои хора към мен. С годините разбрах, че се дразнят не на това, което съм, а на това, което правя. Яд ги е, че върша нещо и има резултати. Аз самият изпитвам удовлетворение и радост, когато видя, че някой човек може. Мигновено се респектирам от дарбата.”
„Ако нямаш цел, тръгни на път, за да я намериш. Не целта е важна, а пътят сам за себе си. Човекът е така устроен, че непрекъснато трябва да надниква в други пространства – и в реалния видим свят, и вътре в душата си. Ако нямаш следваща цел, смисълът на предишната се занулява.”
С Дончо Цончев
„Влагай средства и национална енергия в наука и ще имаш плод от високоинтелигентната част на населението. Или прави революции и ползвай ниския мозък. Това са двата варианта. Колкото по-бързо българският ум получи приоритетите да направлява, не да ръководи, да направлява, толкова по-добре.”
„Много съм получил от спорта, който ме е обдарил и с умението да губя.”
„Науката се прави не от революционери, а от хора, които са се събудили случайно с гениална мисъл в главата. Само средният мозък измисля революции. Защото не може да се вдене с нищо свое, а да разруши направеното и да каже, че оттук нататък започва светът. От революциите остава само кръв на паважа и – както са се изразили във Франция – писоари.”
„Ние сме завистливи. Завистта е деструктивна и произтича от мисълта на българския простак, че той има равни права на говорене с умния. И винаги го надвиква, понеже крещи, а умният говори тихо. И се наслагва крясък върху крясък, та няма акустика за интелектуалното ехо. Но това не сваля реалното достояние на българския ум. Крясъкът на простака съвсем за кратко може да заглуши дългосрочното ехо на ума. Това не е нещо ново. Това си е национален характер и може би съдба.”
AFISH.BG
