Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е най-старият културен институт и най-голямата публична библиотека в България. Тя съхранява всички документи, публикувани в страната, както и монографии, периодични издания и други документи на различни езици от цял свят. Фондът ѝ наброява почти осем милиона библиотечни единици. Издава специализирано списание за библиотечна теория и практика — списание „Библиотека“.
По идея на софийския учител Михаил К. Буботинов на 10 декември (28 ноември стар стил) през 1878 г. е създадена комисия с председател Марин Дринов, която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 г. за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924 г. към нея е добавен създаденият през 1904 г. Архив на Българското възраждане.
София, Народната библиотека (вляво, сега не съществува) и Земеделска банка (сега Централно управление на БДЖ) на ул. “Раковски”, 1910 г.
През 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. и двете сгради са разрушени.
Открита на 16 декември 1953 г., новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук.
Читалнята в Народната библиотека
През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов“ се преименува в Народна библиотека „Кирил и Методий“, а от 6 юли 2009 г. – в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Заглавна снимка – Flickr
AFISH.BG
