Ден след Богоявление празнуваме Ивановден. Името Иван е разпространено точно толкова, колкото и Георги. Кръщаваме нашите деца на светци, на които искаме да подражават. Бащите ни носят гордо имената си, за да ни научат не само как трябва да живеем, но и защо трябва да растем горди българи.
Родната литература и пълна с имена на талантливи поети и писатели. В днешния снежен ден ви представяме произведения на трима от тях, и тримата Ивановци. Това са поетът Иван Динков, актьорът Иван Иванов и, разбира се, великият Иван Вазов.
Честит Ивановден!
ЛИРИКА
От Иван Динков
Ти ли си Иване? Откъсни ги
тия твои пръсти, но свири!
От далечни пътища и книги
дните си отново събери.
Митингът ще бъде малко тъжен
и за женските очи голям.
Но защо по шопски да се лъжем:
и на литър, и на килограм?
С нови песни за добра родина
младостта нехайно прошумя:
рано сутринта като коприна,
късно вечерта като басма.
Страшно ли е? Няма нищо страшно.
Всяка ода става реквием.
Спомените носят патронташи,
за да можем лесно да умрем.
Пък и всичко е до знак набрано…
Пък и всичко прави равен сбор…
След смъртта на Димчо Дебелянов
ангелите вече нямат хор.
Ти ли си Иване? Откъсни ги
тия тъмни пръсти, но свири!
От далечни пътища и книги
дните си отново събери.
Мъжка слабост е да търсиш предлог
за голям и шумен рецитал.
Нашият живот е само превод
на един познат оригинал.
ВРЕМЕТО Е ЛИЧНОСТ
От Иван Иванов
И затова
търпението е белязано с успех.
Винаги. Но да се чака.
Изгревът на слънцето не е нетърпелив.
И залезът не бърза.
Приливът знае кога да настъпи.
Знае и кога да отстъпи.
Дните от седмицата
не изпреварват се в суета. И не бързат.
Седмицата дочаква месецът
да се напълни и не се меси в работата му.
Така и месеците изпълват годината
в постоянство и порядък.
И правилни са в хода си.
И разумни.
„Господин Фратю се одушеви, устреми ръце и очи към небето и настръхна, и с една театрална поза започна тържествено-високопарно, в тона на оная епоха:
— Братя! Въздухът трепери! Балканът се тресе и доловете ехтят от реванието на балканский окований лев! Liberté, О, Liberté! Ще дойде време и ти да царуваш в тия прекрасни места… ! Скоро по величествените върхове на тая стара майка (той посочи Стара планина), дето се е проливала цели столетия българска кръв, ще се развее гордий пряпорец на българский герой, внук на славний Крума, Асеня и Симеона; вече пукна първата пушка на нашето Liberté, а знаете ли какво казва нейний гръм? – Ставайте, храбри българи! Доста робство и тиранство! Братя! Въздухът трепери!…
— Да живей България! – извика възторжено учител Гатю.“ – Иван Вазов, „Чичовци“
AFISH.BG
