Асен Ангелов Кисимов е български актьор и певец, роден на 3 май 1936 г. в Пловдив. Известен както с големи роли в театъра („Необикновен процес“, „Сватбата на Фигаро“, „Осъдени души“, „Иванов“, „Чудо“), в киното („Понеделник сутрин“, „От нищо нещо“, „Бронзовата лисица“) и в телевизията („Рицарят на бялата дама“, „Дядо Йоцо гледа“), така и с успокоителния си глас в радиоефира („Час на слушателя“ по програма „Христо Ботев“ на БНР) и с незабравимите детски песни („Тече, всичко тече“, „Къде остана детството“, „Зайченцето бяло“, „Песен за хвърчащите хора“). Асен Кисимов представя първото българско развлекателно шоу – „Ейсън Чортън от Ямайка“ (1977 г.) и участва в редица моноспектакли. Един от тях е моноспектакълът „Великите поети на България“ – до края на живота си актьорът го представя над 700 пъти в страната и чужбина.
С Пепа Николова в “Понеделник сутрин”
Асен е приет да следва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, в класа на професор Георги Стаматов. Попада в силен клас, заедно с Вълчо Камарашев, Лилия Райнова, Виолета Бахчеванова, Сотир Майноловски, Живко Гарванов и Димитър Манчев. Изпитът му в първата година от следването е през юни 1955 г., а на следващия месец Кисимов участва и за пръв път в кино-продукция – „Точка първа от дневния ред” е първият цветен български филм с режисьор Боян Дановски. Така редува следването и участията си в киното. По разпределение попада в Бургакия театър, където става част от трупата на Леон Даниел. През 1962 г. Драматичен театър Бургас е закрит след решение на Централния Комитет на БКП. Това е оповестено от тогавашния Министър на културата, който заедно със Завеждащия „Агитация и Пропаганда” лично закрива театъра. В знак на протест Асен, заедно с още 23-ма свои колеги актьори (от общо 30), подават оставки и напускат Драматичния театър. По- късно, с помощта на заместник-министъра на културата Иван Башев, половината от протестиращата актьорска група успява да се премести в София.
С Анета Сотирова в “От нищо нещо”
В годините след напускането на Бургаския театър, Кисимов продължава да играе в множество постановки на Леон Даниел в София – участва в над 30 спектакъла на талантливия режисьор. Играе последователно от 1962 г. до 1965 г. в Театър „Българска армия”, после за кратко в Театър „Народна сцена”, от 1966 г. до 1972 г. в „Театър на поезията и естрадата” (по-късно превърнал се в Театър „София”), а от 1972 г. до 2003 г. отново в Театъра на Армията, както и от време на време в Сатиричния театър и в „Театър 199“.
От 1962 г. Асен Кисимов започва да разказва и приказки по телевизията и се превръща в едно от любимите лица на малките зрители.
Като следователя Урумов във филма на Н. Рударов “Да изядеш ябълката”
През 1964 г. стартира радиопредаването „Часът на слушателя” по програма „Христо Ботев” на Националното радио. Чрез него той получава прозвището „Бате Асен”, като в по-късните години от живота си често обича да се шегува, че децата вече го наричат „Дядо Бате Асен”. Той води това така задушевно и усмихнато предаване над 40 години – до смъртта си през 2005-та, затова и екипът на предаването решава да кандидатства за рекордите на Гинес като най-старото предаване, водено толкова дълъг период от време от един и същи човек. Кисимов успява да създаде една особена и отличаваща се атмосфера в „Час на слушателя”, една истинска успокоителна близост в радиоефира.
Асен Кисимов (да не забравяме, че той за известен период от време се именува Асен Ангелов, поради злостните нападки, че е родственик на Константин Кисимов и затова е лансиран непрекъснато в театъра и киното) е един от най-плодотворните и неуморими актьори. И най-обичаните, разбира се. Буквално до последния си дъх е на сцената – отива си преди детско матине в Благоевград с думите, че няма търпение да види усмивките на децата. А ние ще си спомняме неговата усмивка от кинолентите и ще продължаваме да си тананикаме „Тече, всичко тече, времето няма бряг…” И понякога, като вдигнем глава към облаците, може да видим в тях сянката на един хвърчащ човек, който смяташе, че България е раят.
AFISH.BG
