На летището
Тичат един към друг с разперени ръце,
викат засмени: Най-сетне! Най-сетне!
И двамата в тежки зимни дрехи –
с дебели шапки,
шалове,
ръкавици,
груби обуща –
но само за нас.
А един за друг – голи.
Вериги
Горещ ден, кучешка колиба и кучето на верига.
Няколко крачки по-нататък паничка с вода.
Но веригата е къса и кучето не я стига.
Да прибавим още един детайл към картинката:
нашите, много по-дълги
и по-незабележими вериги,
благодарение на които можем свободно по края да минем.
Нобеловата награда определено й отива
Ръка
Двайсет и седем кости,
трийсет и пет мускула,
около две хиляди нервни клетки
във всяка възглавничка на петте наши пръста.
Това е напълно достатъчно,
за да напишеш Mein Kampf
или „Мечо Пух”.
© Превод от полски: Вера Деянова
AFISH.BG
