Като в краткото му стихотворение, сякаш напук на безвремието, отеква „Аз пак съм тук“. И ще остане в сърцата на хиляди българи, заедно с музиката, която успя да композира. За него животът беше не само джаз, но и думи, не само тъга, но и възторг.
Гениалният пианист Васил Пармаков е един от най добрите български джаз и блус музиканти. Роден е 1961 година. Работи дълго време в чужбина – Швеция, Норвегия, Дания и Финландия като член на различни международни банди. В България се завръща през 1990 г. От тогава до днес свири с блус, джаз и рок формации, пише филмова и театрална музика, издава в различни албуми авторски композиции и собствени аранжименти.
Бийт-поколението са особен вид творци, често възприемани като част от ъндърграунда, от онази култура, която никога не би могла да се превърне в официозна, поради радикалния нонконформизъм, с който се отличава. Бийт може да означава удар, който ни е сломил, но също така може да значи и онази пулсация, която ни вдъхва живот и ни кара да се променяме в синхрон с променящия се около нас свят. Дали Васил Пармаков е представител на това бийт-поколение? По-скоро да, когато четем неговите текстове, когато слушаме неговата музика. Сборникът му с разкази „Аз и майор Блюхер“ поставя на изпитание собствената ни искреност и ни окуражава, че нещата от живота се получават тогава, когато човек не потиска творческите си пориви. От мислите, събрани в книгата, разбираме, че дори и неуспехите обогатяват опита и повишават психическата ни устойчивост, затова нищо не е загубено, докато сами не се откажем и не пожелаем другото.
Eдна от последните снимки на Васил Пармаков
Само преди около месец Пармаков написа в социалната мрежа статус, отправен към неговите събратя по ноти: „Лакеи сте вие музикантите. Кочиаши. Камериери. Прислуга. Марш бързо на масата на слугите. Кокалче ви подхвърлят. Коричка хлебец. С костилки ви замерват. С огризки. Търпиш, батко. Усмихваш се…“
“Пармачето го няма вече… истина е… Бог да го прости… и нямам думи… за гениалния човек…”, написа за кончината на музиканта Богдан Томов в профила си във Фейсбук.
Поклон пред паметта му! Той най-сетне намери „Подслон в дъжда“…
Димитър Янков, AFISH.BG
