„Всички прекарваме двайсетте и трийсетте си години в стремеж да бъдем съвършени, защото се тревожим какво ще мислят хората за нас. После идват четиресетте и петдесетте, през които най-после започваме да се чувстваме свободни, защото сме решили че пет пари не даваме кой какво мисли за нас. Напълно свободни обаче ставаме едва през шейсетте и седемдесетте, когато най-после осъзнаваме, че никой изобщо не мисли за нас.
Никой и никога.
Хората мислят предимно за себе си.”
Елизабет Гилбърт, “Магията да твориш”
AFISH.BG
