„Минах през живота ти. Минах през самата теб. Бях в теб. Изпитах желания. Споделих ти мисли, а някои от тях оставих за себе си. Човек винаги трябва да си остави две – три несподелени неща. Страстта обикновено е в тях.
Минах през любимите ти улици. Минах през любимото ти бистро. Запомних как предпочиташ кафето. Черно. Без захар. Сякаш сладостта от него бях аз самият. Отпиваше ме бавно, на малки глътки. Все още има от мен. Но и то е изцяло твое.
Минах през филмите, които обожаваш. Минах през разлистените книги, които са градили начина да обичаш. Така се научих да развивам любовта и да поддържам намерението да бъдем заедно. Ако не се бях научил да обичам така, как щях продължа да те искам? Желанията ни държат живи.
А ти, ако намериш време, мини отново през живота ми. Старите приятели винаги трябва да умеят да водят разговор в някое бистро, където кафето е черно. Сладостта идва сама. Любовта е с вкус на кафява захар.“
Добромир Банев, „Любовта е с вкус на кафява захар“
AFISH.BG
