Няма как да ти омръзне Найджъл Кенеди. Цигуларят с „извънземен” талант е за пети път в България и все така препълва залите – снощи не остави на мира публиката с близо 4-часовия си класическо-фолклорно-етноджаз-рок маратон в Зала 1 на НДК, а довечера го очакват в Античния театър в Пловдив.
Екстравагантен до полуда и виртуоз на границата на нереалното – това е Найджъл Кенеди. През годините слушахме и видяхме на живо различните му лица и увлечения. И всеки път ни смайваше с боравенето с класическата и електрическата цигулка като с детски играчки. Знаем, че може да свири във всякакви пози, че обожава Вивалди и Джими Хендрикс (и на двамата преди време посвети специални концерти); че не му пука за папийонките, елегантните фракове и лачените обувки и се чувства по-добре с раздърпани тениски и торбести панталони, с разноцветни маратонки или кубинки с шарени връзки; че не понася зализаните бретони, а си държи на стърчащия пънкарски перчем; че не пропуска да поздрави всеки, изпречил се пред погледа му, с докосване с юмрук; че е предизвикателство както за публиката, така и за музикантите, които са заедно с него на сцената…
Найджъл Кенеди и Любка Биаджони преди концерта. Снимка БНР
Впрочем да започнем именно от снощната „компания” на Найджъл. Огромни аплодисменти за музикантите от „София симфоникс”, които вчера отпразнуваха първия си рожден ден и издържаха докрай на необузданото темпо, налагано от Кенеди и неговите цигулки. Създателката на оркестъра – маестра Любка Биаджони, дирижира само откриването на концерта с увертюра от операта „Крадливата сврака” от Джоакино Росини и изпълнения на български народни песни от Лондонския български хор (прекрасни певци, българи и англичани!), а след това отстъпи сцената на “момчето с цигулката” от Книгата на рекодрите “Гинес”.
А Кенеди… хм, Кенеди продължи да се движи по ръба между класиката и фолклора с изумителни изпълнения на творби от Георги Андреев. Музикалният „дуел” между двамата е нещо, което трябва да се преживее на живо. Всеобщ емоционален възглас изтръгна тяхното надсвирване с музиката, позната ни от спектакъла „Два свята” на Нешка Робева – инструментал, известен по неясни причини като „Хари Потър кючек”.
Цигулар и гъдулар не свиреха, те си говореха с ноти, струни и пръсти – ту си шушукаха, ту се смееха гръмогласно, увличайки няколко хиляди зрители със собствения си екстаз. Двамата, заедно с оркестъра, хористите и бенд от виртуози на китарите, ударните инструменти и пианото, за пръв път изпълниха пред публика и три нови творби на Георги Андреев – „Volira”, “Riverside” и “Land of the Roses”.
Найджъл целуваше ръка на закъснелите дами, а на господата, разбира се, подаваше свит юмрук за поздрав. Непрекъснато го правеше и с музикантите около себе си или им казваше по едно полско „чешч” (“здрасти” – нали животът му минава повече в Полша и по-малко в Англия), шегуваше се с публиката и почти си изпроси 15 минути отдих. Е, позакъсня, но, му е простено. Защото енергията, която раздаде във втората част с новата си трактовката на „Четирите годишни времена” от Вивалди и бисовете с бесен рок ала Джими Хендрикс и размазващата публиката „Йовано Йованке”, няма с какво да се сравни, освен с… Найджъл Кенеди.
Късаха се конски косми от лъка му, а той оправдаваше случката с шеговити сравнения на гърба на веригите за бързо хранене и още повече ускоряваше темпото. Рядко световна звезда ще допусне публиката на два метра от себе си, но пънкарят сред класиците го направи. Отблизо се убеждаваш колко вглъбен е Найджъл, докато свири – сякаш отлита много далеч, в Космоса. И колко обичащ е, когато разтвори обятията си за овациите на публиката. И шести гастрол да направи музикантът в България, пак ще са препълнени залите.
Източник на заглавната снимка: images.chronicle.bg
Виолета Цветкова, AFISH.BG
