ОЧИ
– Очите му виж! – сатаната извика:
Очите, очите му виж!
Д. Ж о т е в
Различни са очите ни, различни.
Очи на мъж, на старец, на дете.
Едните виждат сделките парични,
а другите – завода как расте.
Едните виждат слава и овации,
чужбина и усмихнати жени.
А други – как из селските сокаци
вода и електричество шуми.
Очи, очи, към бъдещето впити,
разтворени широко към света!
От всички вас най-страшни са очите,
които правят сделка със властта.
ЛЮБОВ
С лице от странен блясък озарено
ти в своите очи ме потопи.
Докосна се ръката ти до мене
и камъка в сърцето ми стопи.
По моите черти тъй уморени
отново мина малко светлина.
И се събра безкрайната вселена
в спокойните контури на деня.
И дълго аз те носих във сърцето си.
Под клепките ми нощем спеше ти.
В зори се вслушвах как тупти сърцето ми
и скачах от кревата с весел вик.
А после избледняха наште думи,
изстинаха горящите уста.
И угаси се чудното безумие
в разкритата лъжа на любовта.
Сега отново здания и улици
ще се въртят в безсънните нощи.
Ще се въртят пред мене пак учудени
зелени, сини, шарени очи.
Така от скок на скок, в самоизмама,
срещу смъртта отиват мойте дни…
Въртете се, студени черни здания!…
И ти, земя, глупешки се върти!
САМ
Когато потъмняваше небето,
приведен той във къщи се прибра.
Огромна рана зееше в сърцето му,
но никой тази болка не разбра.
Едва прекрачил в стаята, заплака –
на голите дъски се строполи.
И черни засияха в полумрака
обилните му бликащи сълзи.
Скимтеше той в неудържима мъка,
със нокти дращеше във свой вой
и хъхреха като че ли на смъртник
гърдите му в вечерния покой.
За хилядите страдащи, които
не можеше сега да утеши;
за неспокойните сърца, разбити
от порив силен, но непостижим;
за светлите очи, в любов прехласнати,
които нявга чисти бе видял,
и за смъртта – владетелка на хаоса –
той диво и безпомощно рида…
Към полунощ, припаднал до стената,
със бледа като месеца глава,
той чу как бесно блъска във стъклата
любимата му котка.
И едва
се приповдигна. Бързо й отвори.
Във трескавите си ръце я взе.
И с нежен укор щом й заговори,
спокойствие душата му обзе.
© Алeксандър Геров
AFISH.BG
