Египетският музей в Кайро за пръв път излага пред публика най-ранните познати папируси от древната история на страната. В тях се уточняват детайли от работата по Великата пирамида в Гиза, съобщи „ArtPrice”.
Папирусите са открити край пристанището Вади Ел-Джарф на 25 км от град Зафарана на Суецкия залив. Находката на френско-египетски археологически екип показва какъв е бил битът на работниците, които са пренасяли огромни каменни блокове към Кайро по време на царуването на египетския фараон от четвъртата династия Хуфу, по-известен с гръцкото си име Хеопс.
Безценното историческо свидетелство
„Единият от документите е „дневник на правителствения служител Мерер, съдържащ статистики и административни факти” за неговата работа”, заяви Сайед Махфуз, един от ръководителите на разкопките през 2013 г.
Мерер е ръководил около 40 работници. Той е вписвал и размера на средствата, пращани от различни египетски провинции за прехрана и заплати на строителите. „Документите показват ежедневната работа на неговия екип по транспортирането на каменни блокове от кариерите при Турах на източния бряг на Нил до Хеопсовата пирамида в Гиза през реката и нейните канали”, допълва Махфуз. Според него папирусите демонстират „високоефективната административна система при управлението на Хуфу”.
Хеопсовата пирамида
Хеопс е управлявал Древен Египет през 2606-2583 г.пр.Хр. Смята се, че пирамидата е построена по проект на архитекта Хемон (Хемиону). Според египтолози Хеопсовата пирамида е издигната за около 20 години, най-вероятното време на нейното завършване е ок. 2580 г.пр.Хр., но намерени артефакти и експерименти напълно отхвърлят тази теория. Тя е най-старата и най-голямата пирамида от трите в Гиза. Стените ѝ са ориентирани към четирите посоки на света, входът й е от северната. Вътре има няколко камери, съединени с коридори, и недовършена подземна камера.
На заглавната снимка – новата изложба в Кайро всекидневно събира хиляди посетители. Снимки „ArtPrice”
AFISH.BG
