• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия в събота
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия в събота
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Откъс на деня

„Най-нищожният, най-гадният човек е мил някому на света.“

afish by afish
26 May 2017
in Откъс на деня
0
„Най-нищожният, най-гадният човек е мил някому на света.“
0
SHARES
3
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Баща му е съдебен следовател, по-късно председател на Върховния касационен съд в София и министър на правосъдието. Стаматов прекарва детските и юношеските си години в Акерман и Одеса. Учи в Южнославянския пансион на Т. Минков в град Николаев заедно с Алеко Константинов и Георги Кирков.

През 1882 г. се установява в София и завършва Военното училище в София (1888), служи като артилерийски офицер в Пловдив и Сливен (1889). Уволнен от военна служба за русофилските си убеждения (1890). Следва право във Висшето училище в София (1893-1895), в Женева (1895-1900), завършва в София (1902). Съдебен кандидат в София, военен съдия през Първата световна война. До пенсионирането си през 1921 г. работи в различни съдебни ведомства в София и провинцията (Кюстендил, Трън и др.). Не подписва нито една смъртна присъда.

За пръв път печата през 1891 г. в сп. „Денница” – стихотворението „Невесел е за мен денят”. В Сливен редактира заедно с Г. Стойнов сп. „Разсъмване” (1891). С А. Страшимиров, Д. Т. Страшимиров и Ст. Руневски редактира сп. „Наш живот”. Публикува първия си разказ „Откога Загорови са щастливи” в списание „Мисъл” (1894, кн. 10).

Пише поезия – „Българска сбирка” (1895) и драми – „Лигурийци. Драматически фарс в 6 сцени” (1910), „Кръв и вода” (публикувана отчасти – 1941; 1961, посмъртно).

Майстор на разказа и кратката повест. Острието на сатирата му е насочена срещу космополитизма на българската буржоазия, срещу военщината, порочността на буржоазното правосъдие, хищническата байганьовска философия на новобогаташа. Книги: „Избрани очерци и разкази т. І” (Солун, 1905), „Скици” (разкази, 1915), „Паладини” (1924), „Разкази” (т. І и ІІ, 1929-1930), „Прашинки” (разкази, 1934) и др. Умира на 09.11.1942 г. в София.

AFISH.BG предлага на читателите си един къс разказ от Г. П. Стаматов, в който са залегнали моралните общовалидни принципи не само на автора, но и на човечеството като цяло:

ПРЕД СВОЯ ГРОБ

Отведоха подсъдимия!
Отведоха го.
Той тръгна машинално, без да сеща земя под краката си.
Публиката наоколо загуби реалност. Мълчанието й по-зловещо от погребение.
Стори му се, че отведнъж са пренесли в средните векове.
Ужаси на високи, каменни, тъмни каземати, мрачно подземие, съдии с маски, безстрастен палач в черно…
Той стъпваше твърдо, леко скочи на колата – а лицето – восък.
За миг дигна погледа – хаос от човешки глави.
Конете полетяха.
Седнал между пазачи – по-скоро приличаше на болен, когото карат в болница, отколкото на свиреп убиец.
Стигнаха затвора.
Пръв път с него се отнасяха вежливо.
Посрещнаха го директорът и надзирателят. Даже строгия ключар.
Сам той – нервен по-рано, дързък, озлобен – кротък.
Голгота смирява.
Въведоха го в килията и хлопнаха вратата, сякаш капака на ковчега му.
Седна на кревата, впи поглед в малкото пространство пред себе си.
Забележи, че е в друга килия.
Не по-лоша от предишната – показа му се – особена, по-изолирана.
Никакъв шум – освен глухи стъпки на часовоя.
Хладен ужас пробягна по тялото му и като гвоздей се заби в душата.
Не издържаха нервите – в очите трепнаха сълзи.
Усети се сам – с крехка, разпокъсана от живота и хората душа и детински ум. В най-важни минути не знае какво да му отговори.
Нахвърлил толкова въпроси – не е решил ни един.
Натоварил го е с тежка задача – а в равносметката – не знае – плюс или минус.
Надникна в своето аз и разбра, че то не му принадлежеше – няма да бъде негово и утре…
Мярна се станалото – кошмар…
Спомни – в съда – погледи на осакатените от него деца.
Не вярваше, че той е направил това.
Друг – вън от него.
Актьор в чужда пиеса – слезе от сцената, отиде зад кулисите, сне грима и се видя.
Публиката си отиде. Сам.
„Осъден на смърт!…”
Знаеше – не бягаше от нея.
Не поиска милост – отказа да подаде жалба.
„Смърт!…”
Никой не се възмути – даже той нищо не каза.
Направи своето – те – тяхното. Кой е прав?… Прав ли е той?…
За кого се принесе в жертва? Вярваше ли, че с една бомба можеше да разруши вековната неправда?
Где са сега хората и книгите – тъй смели и убедителни?
Те отрекоха Христа. С непобедима логика съкрушиха несъпротивлението на злото.
Даже око за око, зъб за зъб – слабо възмездие – нищо не разрешаваща мисъл.
По дявола цялото човечество – щом няма ни един човек!…
Той ги послуша.
Защо сред тая самотия чувствува, че извършеното – право или не – човешко или злодейско – преди всичко не е било негово.
Озверен, с бомба в градината, пълна с деца, нетрепнал пред хвърчащи във въздуха ръчици – болезнено усеща, че тази бомба уби и него – не само тялото – душата. Остана по-безпомощен от децата в градината…
И той – нов Спасител – се почувствува жалък и престъпен Дон Кихот.
Жажда и тъга за живот и слънце затрептяха в гърдите му…
Ще умре!… На 18 години!… И то – убиец. Той, до скоро несмеещ да откъсне крилца от пеперуда в полето.
Продължаваше да гледа.
В тишината на тясна килия падна безкраен мрак – и сред него ясно блещукаше хладния нож на гилотината.
А вън зад дебелите стени кипеше шумът на осъденото от него на смърт човечество.

1930

© Георги П. Стаматов

AFISH.BG

Tags: георги порфириев стаматов
afish

afish

категории

  • uncategorized (8)
  • Изложби (347)
  • Интервю (50)
  • Кино (590)
  • Книги (413)
  • Музика (527)
  • Новини (778)
  • Откъс на деня (704)
  • Поезия в събота (643)
  • Театър (189)
  • Цитати (871)
  • Четива (77)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist