АЗ, ЕДИН ОТ МНОГОТО
Израснал съм
в абсурдно време —
с купонен хляб. И мир военен…
Вървях
под образа на Ленин,
а слушах песните на Ленън.
Бях буен, горд и центробежен.
Но вярвах в идеали чисти.
Затуй ме гледаха
под вежди
платените идеалисти…
Днес хлябът е поне сто вида.
Берлинската стена я няма.
Но виждам —
времето пак зида
стени от лед и от измама.
Разделя тия от ония,
нещастници от супермени…
И пак съм в общата килия
на някакво
абсурдно време.
Живея тих и безучастен.
И мътно дните ми текат
край ново
недостъпно щастие
и толкова
достъпна Смърт.
БРОНЯ
Аз омразата си
не хабя за вас,
завистливи, мили графомани.
Не ме дразни
злобният ви глас.
Вашите стрели
не ми оставят рани.
Май че имам броня
в този фарс убог.
Пък и трудно се навивам
за дуели шумни…
Даже съм
по своему жесток —
зад гърба ви казвам
благи думи.
Аз пък своята омраза
ще раздам
на онези врагове отбрани,
дето имат
истински талант
в гордостта на цял народ
да правят рани.
НАЙ-ХУБАВОТО НА ЖИВОТА
Най-хубавото на смъртта
е туй, че идва ненадейно…
Александър Геров
Най-хубавото на живота е,
че се преструва на случаен.
Приемаш го за своя собственост,
а всъщност — в него си под наем.
Уж ражда чувства и амбиции,
а те отдавна са родени —
И друг е плакал и обичал,
във някакво
незнайно време.
Най-хубавото на живота е,
че не е пръв, нито последен.
И уж е твой слуга безропотен,
но просто може и без тебе.
Непокорим е той. И вечен.
А ти —
искрица затрептяла
между случайната ви среща
и неслучайната раздяла.
© Георги Константинов
AFISH.BG
