Ал Пачино наистина не страда от звездомания. Това доказват ролите, които е отказал. В „Междузвездни войни” (1977) ролята получава Харисън Форд, в „Крамър срещу Крамър“ (1979) – Дъстин Хофман, в ”Апокалипсис сега“ (1979) – Мартин Шийн, в „Роден на четвърти юли“ (1989) – Том Круз, в „Хубава жена“ (1990) – Ричърд Гиър, в „Аленият прилив“ (1995) – Джийн Хекман.
Всичките тези велики като него актьори са били т.нар. втори състав в концепциите на режисьорите. Можем само да гадаем как биха изглеждали изброените филмови ленти, ако Пачино играеше и в тях. Защо не е пожелал да ги заснеме, си е негова работа. Но в Холивуд най-висшата степен на успешен актьор е правото да отказваш роли. Да избираш.
В “Кръстникът”
Ал Пачино си е извоювал това право още с превъплъщението в Майкъл Корлеоне от първия филм на Копола „Кръстникът”, за което е номиниран в категорията „Най-добра поддържаща роля”.
Вторият филм от сагата излезе две години по-късно със заглавието „Майкъл”. И Ал Пачино отново беше на върха. Между двете части на този филм обаче актьорът снима „Серпико”, а през 1975 г. ролята на адвоката в „И справедливост за всички” му носи четвъртата номинация за заветната статуетка.
В “Усещане за жена”
Ал Пачино е разностранен актьор. Той може да изиграе всичко – и честно ченге, и бисексуален Анков крадец, да се превъплъти в скандалния кубински наркобос Тони Монтана, отдават му се и любовните страстни роли като тази на Франк Келър в „Море от любов”. „Аз наистина съм наследник на мафията. Моят дядо Джерарди идва от градчето Корлеоне в Сицилия. Затова много исках ролята на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“. И никой не вярваше в мен освен режисьора Франсис Форд Копола. А като излезе филмът, всички ме поздравяваха.”
Поздравяват го и когато за трети път се превъплъщава в този образ в „Кръстникът 3” през 1990г., 18 години след първата лента. А две години по-късно снима „Усещане за жена”. Не зная дали някой го е питал как се е чувствал, приемайки роля, изиграна преди него от Виторио Гасман в „Ухание в мрака”, първата екранна версия на разказа на Джовани Арпино „Мрак и мед”. Интересен би бил отговорът. Но фактът е, че точно за своя полковник Спейд, Ал Пачино най-после получава „Оскар” за най-добър актьор.
Няколко снимки с Роберт де Ниро
С Роберт де Ниро и Лайза Минели
Естествено, че не ляга на лаврите си, а продължава да работи – следват „Пътят на Карлито”, „Жега”, „Дони Браско”, за да се стигне до „Адвокат на дявола”, култува лента, която се нарежда сред най-предпочитаите филми от зрителската аудитория, а след това и „Вътрешен човек”.
В “Белязаният”
През 2001-а получава „Златен глобус” за цялостна кариера, но продължава да работи все така сериозно и всеотдайно. Отдаден е на професията си, експериментира с таланта си и винаги му се получава. Защото е актьор. С главна буква.
„Животът е пътуване с влак – споделя актьорът. Първо минаваш през един дълъг тунел, без да знаеш къде води той. След това, някъде към 50-те, влакът излиза от тунела на светло и в далечината виждаш голяма планина — крайната цел на пътуването. Аз вече зърнах планината.”
Тази планина стои пред всеки от нас. Но зависи откъде я гледаш. Ал Пачино я гледа от своя връх – постигнат с труд, талант и правилни избори. Честити 77, Ал, планината все още е само хоризонт!
AFISH.BG