САНТИМЕНТАЛЕН РАЗГОВОР
– Как ме обичаш?
– Ще ти кажа.
– Е?
– Обичам те на слънце и на свещ.
Обичам те със шапка и с барета.
Под вятъра на пътя. На концерти.
В брезите, в люляка, в малините и в клена.
Когато спиш. Или работиш углъбена.
Или яйце когато чупиш с палав жест –
дори лъжичката когато изтървеш.
В такси. В кола. Където те позная.
В началото на улицата. В края.
Когато си делиш косата с гребен.
На люлката. В беда – и аз до тебе.
В леса. В морето. Боса и с галоши.
Днес. Вчера. Утре. Дълги дни и нощи.
Напролет с лястовичите ята.
– А лете?
– Като зноя.
– А през есента,
с мъгличките, с шегичките й груби?
– Дори чадъра си когато губиш.
– А зиме, във студа, прозорците извезал?
– Тогава те обичам като огън весел.
Наблизо до сърцето ти. Като сега.
А зад стъклата сняг. И врани по снега.
© Превод от полски: Първан Стефанов
AFISH.BG
