ПРИЗНАНИЕ
Съзирам те
и онемявам.
Изгубвам
памет, име, всичко.
Не зная
кой съм,
накъде съм тръгнал.
И все едно
не съм познавал друга.
Съзирам те
и правя своето откритие –
Жената!
Сърцето ми отнасяш
с една неподозирана усмивка.
Разсмиваш се на вкаменелия си мъж
по пътя си. . .
и го забравяш.
А той остава
смешен и прехласнат
и вечно вкаменен след теб.
Сърце, пази я,
и тайно й свети!
На този свят
не смея да мечтая –
за тебе, живата и чуждата,
на онзи свят
каквато да те срещна –
болна, стара, погрозняла, сянка,
повярвай ми,
ще те позная
и няма повече да те изпусна.
© Иля Велчев
AFISH.BG
