До последния момент до него е съпругата му, която го обичала повече от живота си.
„Държах ръката на съпруга си и чувствах, че пулсът му бие все по-слабо и по-слабо. В осем часа и двадесет и осем минути вечерта Фьодор Михайлович встъпи във вечността“.
Фьодор Достоевски (1821 – 1881) е един от най-великите писатели, класик на руската литература, мислител. Автор на безсмъртни произведения като “Идиот”, “Престъпление и наказание”, “Унижените и оскърбените”, “Братя Карамазови” и много други.
За живота и личността на Достоевски е писано много и от съвременници, и от критици. Предлагаме ви някои значими факти от живота му.
Достоевски е роден е на 11 ноември (30 октомври стар стил) 1821 г. в Москва, Русия. Той е второто от седемте деца на Михаил и Мария Достоевски. Родът му произхожда от литовско благородническо семейство от региона на Пинск. Заради трудните времена, на рода му е отнета титлата. Прадядото и дядото на Достоевски по бащина линия са били свещеници в украинския град Братислава.
1837 е тежка година за Достоевски. Умира майка му, в дуел е убит Пушкин, чието творчество играе много важна роля в съдбата на Достоевски. През същата година Фьодор Достоевски се премества в Санкт Петербург и постъпва в училище за военни инженери. Две години по-късно бащата на писателя е убит от крепостни селяни.
Ф.М.Достоевски
По време на обучението си Достоевски чете произведенията на чуждестранни автори – Омир, Корней, Балзак, Юго, Гьоте, Хофман, Шилер, Шекспир, Байрон, както и на и руски – Державин, Лермонтов, Гогол, и разбира се, Пушкин.
1844 година може да се счита за началото на многочислените етапи в творчеството на Достоевски. Именно в тази година Фьодор Михайлович пише първото си произведение – “Бедни хора” (1844-1845), което веднага носи слава на автора си.
Романът “Бедни хора” е бил високо оценен от Белински и Николай Некрасов, както и от публиката. Но следващите работи на Достоевски се сблъскват с неразбиране – повестта “Двойникът” (1845-1846) не предизвиква абсолютно никакви емоции, а дори бива критикувана.
22-ри декември 1849 г. е преломна дата в живота на писателя, защото тогава той е осъден на смърт. Авторът е изправен пред съда за “случая Петрашевски”. Кръгът на Петрашевски бил социо-християнски. Михаил Петрашевски дискутира по безобиден начин възможността за обществени реформи в Русия. Достоевски посещава библиотеката му и понякога участва в сбирките на кръга, дискутирайки теми като премахване на цензурата, на крепостното право и намаляване на броя на крепостниците.
Достоевски и членове на кръга на Петрашевски са били шпионирани от агента Антонели, който докладва на Министерството на външните работи. Достоевски е обвинен в това, че е чел трудове на Белински, включително „Кореспонденция с Гогол“, „Криминални писма“ и „Речта на войника“. Авторът отговаря, че не е харесал есетата и ги е чел само „като литературна творба, нито повече, нито по-малко“ и говори за „индивидуалност и човешки егоизъм“, а не за политика. След като прекарва 8 месеца като следствен в Петропавловската крепост, Достоевски заедно с още няколко членове на кръга е арестуван.
На 22 декември Достоевски и останалите арестувани са отведени на Симеонов площад в Санкт Петербург.
Организирана е инсценирана екзекуция (отменена е в последния момент), като смъртното наказание е заменено с четири години заточение в каторгата в Омск, Сибир. След 14 дни път с шейна Достоевски пристига в Тоболск на 11 януари 1850 г., където е сборният пункт за затворници. 12 дни по-късно Дуров и Достоевски достигат Омск.
По-късно в монолога на княз Мишкин от романа “Идиот” Достоевски предава своите преживявания, свързани с този момент от живота си.
В периода 1850 – 1854 г. Достоевски не пише, авторът излежава присъдата си в изгнание в Омск. Когато Достоевски е бил заточен, съпругата на декабриста Фонвизин му подарява Евангелие. В първите две години от заточението не му дават нито книги, нито да пише и той през цялото това време чете Евангелието. Нямал дори молив и правел бележки по полетата с нокът – почти 1700 бележки. С тази книга той не се разделя до края на живота.
Веднага след това Достоевски е изпратен в седми сибирски линеен батальон за обикновени войници. Там той се запознава с Чокан Валахинов (известен казахски изследовател и етнограф) и Мария Дмитриевна Исаева (съпруга на бивш чиновник за специални задачи), с която започва любовен роман.
След смъртта на съпруга на Мария, Достоевски се жени за нея.
Мария Достоевска
По време на каторгата и военната служба писателят значително променя своя мироглед. Ранното творчество на Достоевски не е белязано с някакви догми или ясни идеали, но след произтеклите събития авторът става изключително набожен и определя жизнения си идеал – Христос. През 1859 г. Достоевски, съпругата му и осиновеният му син Павел се преместват в Санкт Петербург.
Заедно с брат си Михаил, Достоевски работи в списание “Време”, по-късно в списание “Епоха”. В този период Фьодор Достоевски пише “Записки от мъртвия дом”, “Записки от подземието”, “Унижените и оскърбените”, “Зимни бележки за летни впечатления”.
Достоевски често сравнява литературната си работа с каторжен труд: “… ако има човек в каторжен труд, това съм аз. Бях в каторга в Сибир 4 години, но там работата и животът ми бяха по-поносими ми настоящето ми… “.
Въпреки това Достоевски съзнателно избира пред кариерата на чиновник неуредения живот на писател: “Подадох оставка, тъй като подадох … Животът не е щастлив, тъй като ти отнемат най-доброто време за нищо … Ще работя адски много…”.
През 1864 г. умират брат му Михаил и съпругата му. По това време Достоевски пише романа “Престъпление и наказание” – той пише глава по глава и ги изпраща в издателството. За да не изгуби прававата си за собствените си произведения (в полза на издателя Стеловски), Фьодор Миайлович е принуден да напише романа “Играчът на рулетка” в много ограничено време. Романът отразява до голяма степен личния опит на писателя. Достоевски често играе на рулетка и влиза в големи дългове. Той успява да завърши романа за 21 дни през октомври 1866, благодарение на работата със стенографката Анна Сниткина – бъдещата съпруга на Достоевски. През 1867 г. вече Сниткина-Достоевска придружава писателя в чужбина, където той заминава, за да не загуби всички пари, получени за романа “Престъпление и наказание”. Жена му води дневник за съвместното им пътуване и му помага за изграждане на финансово благополучие, като поема всички икономически въпроси.
Достоевски не можел да работи без силен чай. Когато през нощта Достоевски пише романите си, на бюрото му винаги е имало чаша чай, а в трапезарията винаги държали горещ самовар.
Петербург постоянно присъства в творчеството на Достоевски. “Има нещо неизразимо трогателно в природата на нашия Санкт Петербург, когато тя, с настъпването на пролетта, изведнъж изразява цялата си власт, всичката си дарена от пролетта сила…“
Достоевски широко използва действителната топография на Санкт Петербург в описанието на места в романа си “Престъпление и наказание”. Както признава писателят, описанието на двора, в който Разколников крие вещи, откраднати от квартирата на кредиторката, е от личния му опит – когато един ден Достоевски се разхождал из града му се налага по лични нужди да свърне в един изоставен двор, за да се облекчи.
Когато в живота на Достоевски се появява Анна, всичко се променя. Тя била за него и ангел-спасител, и асистент, и съпруга. Тя била на 20, а той – на 45 години. Анна го обича повече от живота си. Един ден тя пише: “Аз съм готова да прекарам остатъка от живота си на колене пред него”. Неговото удоволствие се поставя над всичко друго. Той е Бог за нея.
Анна Достоевска
Своя последен (и може би най-гениален) роман “Братя Карамазови” Достоевски, посвещава на жена си – Анна Сниткина.
Анна остава вярна на съпруга до края на дните си. В годината на неговата смърт тя е само на 35 години, но се посвещава на служене на неговото име. Тя публикува негови пълни събрани съчинения, събира всичките му писма и бележки, накарала приятелите му да напишат биографията му, основава училище на Достоевски в Стара Руса, сама пише спомени. През 1918 г., последната година от живота й, при Анна отива начинаещият тогава композитор Сергей Прокофиев с молба да напише на албума му, “посветен на слънцето”, нещо. Тя пише: “На слънцето на живота ми – Фьодор Достоевски. Анна Достоевская … “
Достоевски бил невероятно ревнив. Ревността го обхващала внезапно, без повод. Той можел изведнъж се върне у дома и да започне да преглежда шкафове и под всички легла! Или без никаква причина да ревнува от съседа – немощен старец.
Причина за избухване на ревността можела да бъде всяка дреболия.
За втората си съпруга Анна Сниткина Достоевски изработил набор от правила, към които тя, по негова молба, ще започне да се придържа: да не ходи в тесни рокли, да не се усмихва на мъжете, да не се смее в разговор с тях, да не слага червило, да не се заглежда … И наистина, Анна се държи с мъжете с максимална сдържаност.
Последният период от живота на Достоевски е много ползотворен за работата му. Тогава, Достоевски и съпругата му се установяват в град Стара Руса, разположен в провинция Новгород. Достоевски пише романа “Бесове”. Една година по-късно “Дневникът на един писател”, през 1875 г. – романа “Юноша”.
През 1878 г. се случва значително събитие в живота на писателя – император Александър II го кани и го запознава със семейството си. През последните две години от живота си (1879-1880), Достоевски създава едно от най-добрите си и най-важни произведения – романа “Братя Карамазови”.
Другите за Ф. М. Достоевски:
“Честно казано, аз страстно искам да развенчая Достоевски. Но аз съм наясно с факта, че читателят ще бъде смутен от приведените аргументи”.
Владимир Набоков
“… Това е важно доказателство за Достоевски – … единственият психолог, от който можах да науча нещо: той принадлежи към най-щастливите случаи в живота ми, дори повече, отколкото откриването на Стендал”.
Ницше, “Залезът на кумирите”
“Гениалността на Достоевски е безспорна, по силата на изображението може би му е равен само талантът на Шекспир. Но като личност, като “съдия на света и хората”, много лесно можем да си го представим в ролята на средновековен инквизитор … Достоевски е гений, но това е нашият зъл гений. Той удивително дълбоко е почувствал, разбрал и изобразил двете болести на руския човек, възпитани в него от грозната история, тежкия и обиден живот: садистичната жестокост на разочарования от всичко нихилист и – нейната противоложност – мазохизма на съществото, способно не без злорадство да се наслаждава на своето страдание”.
Максим Горки
“Достоевски ми даде повече, отколкото всеки мислител”
Алберт Айнщайн
“Морализаторски бълвоч”
Владимир Ил. Ленин
AFISH.BG
