МАЙКА
Иван Давидков
Дали от древните картини
тя в равнината бе дошла?
По черни тръни и къпини
висеше ехо и мъгла,
а тя стоеше над реките,
над слизащата мрачина,
над самотата на браздите –
и даваше им светлина.
С попукани нозе стоеше
на есенния кръстопът.
Дори сама в света да беше,
не щеше да е пуст светът!
На нейната ръка, заспала
подобно клон под нощен свод,
лежеше като златен плод
една главица изрусяла.
AFISH.BG
