СЛАВЕИТЕ
Нощта забави часовете
и слезе над Париж сънят.
Не спете, с песен огласете,
любими птички, всеки кът.
Щастлив е, който вниква в своя
душевен мир след пъстър ден!
Обичам на нощта покоя:
запейте, славеи, за мен.
Певци на верността, не спете!
Зовът на Фрина е капан —
нощта за нея е, помнете,
свидетел нов на нов роман.
Макар че има изневяра
и плам от искреност лишен,
във нежността не губя вяра:
запейте, славеи, за мен.
Зоил за вас не съществува;
но нежният ви зов дори
не би могъл да развълнува
скъперника, броящ пари.
Когато в нощен час измами
и кражби вижда той смутен,
при музите е бедността ми:
запейте, славеи, за мен.
Не бихте в робство вий живели,
затуй не лейте сладък глас
пред хора, робството приели,
та в робство да държат и нас.
На стража те са пред кревата
на крал, с дантели украсен,
пък аз прославям свободата:
запейте, славеи, за мен.
О, знам, не бихте вий стояли
при някой, който зло кове.
Дъхът на пролетта ме гали
със нежните ви гласове
и влива хубост непозната
във моя дух опиянен;
очаквам радостно зората:
запейте, славеи, за мен.
МОЯТА ВРЪСТНИЦА
Куплет, написан в албума на мадам М.
На моите години сте? Едва ли.
Сред нишките на своите кълба
навярно парките са омотали
със моята и вашата съдба.
След туй съдбите ни неотвратими
погрешно разделили в оня час:
за мене – всички есени и зими,
а всички пролети, лета – за вас.
КУПЛЕТ, НАПИСАН ВЪРХУ РЪКОПИСА
НА СБИРКА ПЕСНИ ОТ Г.
Ако бях цар на веселите песни,
тъй както днес ласкател ми шепти,
то този цикъл стихове чудесни
властта ми би могъл да прекрати.
Защото той говори на народа
така добре срещу ярема стар,
че скиптъра ми би свалил на пода,
ако бях цар.
© Превод от френски: Пенчо Симов
AFISH.BG
