МОЛИТВАТА НА ФРАНСОА ВИЙОН
Дорде се върти земята и слънчев отблясък
играй,
на кого каквото не стига, всекиму,
господи, дай:
разум дай на мъдреца, на страхливеца —
кон устрелен,
дай на щастливия — злато…
И не забравяй за мен.
Дорде се върти земята — господи,
ти си над нас! —
дай на живия властник
да се насити на власт,
дай на прахосника щедрост
даже в последния ден,
дай на Каин утеха…
И не забравяй за мен.
Зная, че ти си всесилен,
вярвам в твоята мъдрост без край,
както пада войника и вярва, че го чака
небесен рай,
както в тихите твои думи вярва нашият
слух несмутим,
както вярваме ние самите, без да знаем
какво творим!
Господи, боже мой с тия зелени очи!
Дорде се върти земята
и удивено мълчи
и дордето все още и стигат
време и огън
свещен,
дай ти на всеки по нещо…
И не забравяй за мен.
© Превод от руски: Иван Николов
AFISH.BG
