ИЗБЕРИ СИ НЕЩО КАТО ЗВЕЗДА
Здравей, звезда най-светла на света
Ти можеш в свойта дивна висота
да бъдеш като облака мъглива.
Да, като облак, не като нощта,
защото тя ти дава яснота.
На гордите тайнствеността отива.
Но властваш ли до бялата зора,
ти нямаш право да си мълчалива.
Проговори, бъди така добра.
В нас думата ти вечно ще е жива.
И промълви звездата: „Аз горя.“
ДЮНИ
Зелени във морето са вълните,
но там, където идват да умрат,
израстват нови — чак до висините —
вълни с корава и кафява плът.
Там става суша морската стихия
и тръгва към рибарското градче
да погребе във пясъка ония,
които не успя да отвлече.
Тя може би се справя с бреговете,
но във борбата с хората греши,
ако с промяната на цветовете
надява се ума да съкруши.
Оставиха й да погълне кораб,
колиба могат днес да й дадат.
Но по-широко ще задишат хората
с освободена от черупки гръд.
ЗОВЪТ НА ДРОЗДА
Когато леса приближавах,
там някаква музика чух.
Вън още се спущаше здрачът,
а вътре бе мракът глух.
В гората бе тъй непрогледно,
че дирейки клон за легло,
ту тука, ту там в дървесата
се блъсваше птиче крило.
На слънцето сетният блясък,
след който настъпваше нощ,
се беше превърнал на песен
в гърдите на някакъв дрозд.
Далеч сред колоните тъмни
звучеше сега песента,
зовеше ме сякаш да вляза,
зовеше ме в мрака, в скръбта.
Но не, аз дойдох за звездите,
не бих свел в гората глава,
дори да ме бяха повикали.
А никой не стори това.
© Превод от английски: Александър Шурбанов
AFISH.BG
