Бъдни вечер – празник, изпълнен с добри национални традиции, радостен ден, както е съпроводено всяко раждане на Земята.
Но това е и ден, в който се виждат изпълнени или поне доближени мечтите за семейството – да се съберат всички около трапезата, да бъдат радостни, да си пожелаят мир и благоденствие. В микросвета това е ден, в който майките чакат своите пораснали деца да се съберат заедно, да споделят и да помечтаят. Или пък да седнат пред скайпа и да поговорят отвъд океана с Иво, Христо, Радосвета. Да разберат как е при тях, радват ли се внучетата на елхата. И да си поплачат мълчаливо, че са разделени и толкова далече в различни точки на Земята.
А всъщност традицията за Бъдни вечер идва от християнското тържествено честване на раждането на Христос. Домовете се изчиствали до блясък, приготвяли се дърва за огнището и голям бъдник, който ще гори цяла нощ, брашно за хляба, жито. Постът не бил задължителен за всички, но обикновено жените, които постели, сутринта рано отивали на черква да се причестят. И сега има такава запазена традиция у нас, само че тя е повече здравословна, отколкото религиозна. Прикадявали с тамян цялата къща, плевниците, кошарите… И вечерта сядали на трапезата: богата, според това какво има в семейството.
Празникът носи много от нашите традиции
Но да се върнем сега, у дома. Празникът носи много в себе си от традициите, затова и на празничната трапеза трябва да има прясна питка, в която дискретно е пъхната паричка. Тя се меси според това кой какво обича. На украсената маса се нареждат 7, 9, 11 ястия. Има фасул, сготвен, както го обича семейството, но в Северозападна България непременно да е в пълнени сухи червени чушки, запечен във фурна. На яденето на трябва да се обръща толкова голямо внимание, защото духовното е на първо място, но все пак Бъдни вечер е и с постни лозови сарми, приготвени по традиционния начин, с ориз или с нахут. Нареждат се и най-различни туршии, приготвени от богатството на нашата плодородна земя и измайсторени обикновено от майките, бабите, лелите, които съхраняват истинските рецепти. В малки купички се нарежда чесън, мед, орехи. В никакъв случай не трябва да се пренебрегва и чудесният тиквеник.
Коледарите са си наши, но вече няма млади хора по селата
Празникът носи със себе си спомени от миналото, от детството и младостта, но сега трябва да го предадем и на тези, които идват след нас, на децата и внуците. Всички сядат на трапезата, най-възрастният разчупва питката. Първото парче е за майка Богородица, с молитва за здраве, плодородие и благоденствие. Второто е за къщата, за дома, защото всички се молим да сме заедно и щастливи. После всеки получава своето парче, което е истинският хляб. Това не е обикновен хляб, а истинско творение на майсторството на женските ръце, украсен със слънца, цветя, животни. И понеже като хапнем и пийнем, се развеселяваме, а децата започват да щуреят, бабите не издържат и разказват приказки за караконджоли и таласъми, които излизат точно по това време от небето и лудеят между нас. Но кой ли да вярва, като има толкова други страхове в реалната ни действителност? Според поверието за Бъдни вече всички стоят дълго на масата, после едновременно всички стават, но трапезата не се прибира. Надяваме се, че нашите скъпи покойници също „ще се отбият и ще хапнат” от приготвените с толкова любов ястия. На сутринта на Рождество трапезата се прибира, мие, чисти и подрежда за истинския празник – Коледен обед.
И над всичко онова, което се говори и прави на Бъдни вечер, остава молитвата. Тя ни помага да имаме усещането, че общуваме с Бога в тези безбожни настръхнали времена, че отивайки към Рождество, искаме да потвърдим раждането на Исус. И най-важното: Благодарим ти, Боже, че сме пак заедно! И дано бъде все така и още по-хубаво! На нашето семейство, на хората по цялата земя!
Челна снимка: Довечера ще седнем на трапезата да посрещнем Господ
AFISH.BG
